5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
С., 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 88 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3854 от 13.V.2011 г. на Х. Й. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против онази част от решение № 461 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-и с-в, от 17.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 119/2010 г., с която, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени неговите искове с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявени срещу Д.„З.” относно признаването за установено, че по издадени от състав на Софийския районен съд в полза на Ф. по гр. д. № 02208/05 г. два изпълнителни листа /от дати 3.VІІ.2001 г. и 12.V.2005 г./ той не му дължи главница в размер на 8 400 лв. и мораторна лихва върху същата в размер на 487 лв. и съответно главница в размер на 4 420 лв.
Оплакванията на касатора Н. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с указания или, алтернативно, постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който отрицателните установителни искове на Н. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявени срещу ДФ „З.” да се уважат в предявените размери, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Х. Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по един материалноправен и един процесуалноправен въпрос, както следва:
1/ Дали при правилно установената по делото фактическа обстановка е налице /или не/ прекъсване на общата давност по чл. 116, б. „б” ЗЗД с повторното предявяване на молби от ДФ „З.” пред СРС през 2003 г. и през 2005 г. за снабдяване с изп. листове по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ за вземания, за които този кредитор е бил вече снабден с изп. листове съответно на датите 3.VІІ.2001 г. и 13.ХІ.2001 г. против настоящия касатор;
2/ За зачитане от страна на въззивната инстанция /САС/ на обвързващата сила на пресъденото нещо, с която се ползват влезлите в сила части от решението на първостепенния съд /СГС/ по гр. д. № 2887/07 г., с които са били уважени отрицателните установителни претенции на Хр. Н. срещу Ф. за недължимост на суми поради дублирането им в последващи издадени изп. листове срещу него.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация Д. „З.” писмено е възразил чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от Н. негова отхвърлителна част.
Конституираната в процеса като трето лице-помагач на страната на ответния ДФ „З.” А. за държавни вземания, чиито правоприемник понастоящем е НАП, също писмено е възразила чрез своя експерт в отдел „Правен” на дирекция „Частни държавни вземания” както по допустимостта на касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в обжалваната от Н. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на Х. Й. Н. от [населено място], община [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Към настоящия случай, по аргумент за противното от текста на чл. 2, т. 1 ТЗ, приложение намира разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, тъй като, отношенията между страните по спора са възникнали на плоскостта на договор по закона за подпомагане на земеделските производители, а и при сключването му на 30.ІІІ.2000 г. настоящият касатор е действал като едноличен търговец, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Б.-Х. Й.”. След като този договор е бил сключен с цел подпомагане търговската дейност на настоящия касатор, а всяка една от исковите му претенции срещу ДФ „З.” е била с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв., настоящето въззивно решение от 17.ІІ.2001 г. е било необжалваем съдебен акт и затова САС е следвало да върне касационната жалба на Х. Й. Н. в хода на проверката за редовността й по реда на чл. 285 ГПК. Допълнителни аргументи в подкрепа на това разбиране: Осъществяваното по реда на ЗПЗП държавно подпомагане е във връзка с реализирането на търговска по естеството си дейност: продажба на стоки от собствено производство, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ. Ето защо, доколкото земеделските производители осъществяват дейност на плоскостта на този специален закон в областта на производството на растителна и животинска продукция, която е предназначена за продажба и затова представлява обект на държавно подпомагане при конкретно разписани в същия нормативен акт условия, то тези лица следва да се считат за търговци, образували предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ. В този аспект процедурите по ГПК относно вземания, произтичащи от неизпълнение на договори за подпомагане на земеделските производители за производство и продажба на стоки, дори и когато последните не са регистрирани като еднолични търговци, винаги имат характера на търговски дела.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Й. Н. от [населено място], община [населено място], подадена против частта от решение № 461 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 17.ІІ..2011 г., постановено по гр. дело № 119/2010 г., с която, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени неговите отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./ срещу ДФ „З.” относно недължимост на суми по два издадени в полза на юридическото лице изпълнителни листове от датите за суми в размер на 8 400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/, на 487 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева/, на 8 600 лв. /осем хиляди и шестстотин лева/ и съответно на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора и на третото лице-помагач на страната на ответника – НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 88 по описа за 2012 г.