О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
Гр.С., 26.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3712 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. срещу решение №.189/27.06.16 по г.д.№.144/16 на Окръжен съд Хасково, с което, след частична отмяна на решение №.13/6.01.16 по г.д.№.1296/15 на Районен съд Хасково, е изменен режима на лични контакти на касатора с малолетното му дете Д. Д. Д. по иск с правно основание чл.59 ал.9 СК.
Ответната страна М. М. Д. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е недопустима.
Съгласно чл.280 ал.2 т.2 ГПК /ред. ДВ бр.50/15/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл.322 ал.2 ГПК, производства по чл.59 ал.7, чл. 123 ал.2, чл.126 ал.2, чл.127 ал.2, чл.127а, чл.128 и чл.130 ал.3 от Семейния кодекс. В разглеждания случай с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.59 ал.9 вр. с чл.127 ал.2 СК за промяна на мерките във връзка с упражняването на родителските права върху ненавършило пълнолетие дете предвид промяна на обстоятелствата, при които те са били първоначално определени. След като чрез изричното препращане към чл.322 ал.2 ГПК и чл. 127 ал.2 СК с разпоредбата на чл.280 ал.2 т.2 ГПК (в действащата редакция – ДВ, бр.50/03.07.2015г.) законодателят е изключил от касационен контрол въззивните решения, постановени по искове за първоначално определяне на мерки (режим) за лични отношения на детето с родителя, който не упражнява лично родителските права, то по аргумент за по-силното основание следва, че от касационен контрол са изключени и въззивните решения, постановени по искове за изменение на вече постановени такива мерки (режим) за лични отношения – какъвто е и предявеният в случая иск с правно основание чл.127 ал.2 във вр. с чл.59 ал.9 СК. Г. разпоредба е приложима към разглеждания случай именно в редакцията й съобразно ДВ бр.50/3.07.15г. – предвид пар.14 П. ЗИД ГПК /ДВ бр.50/15/ и доколкото касационна жалба /вх.№.6788/6.07.16г./ е постъпила след влизане в сила на ЗИД ГПК /ДВ бр.50/3.07.15г./. Предвид изложеното атакуваното въззивно решение е изключено от обхвата на касационния контрол, не може да бъде обжалвано с касационна жалба и касационната инстанция не би могла да разглежда и се произнася по такава. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски за отговор на касационната жалба. Доколкото са представени доказателства за направени такива пред ВКС в размер на 1000лв. адвокатски хонорар и е постъпило възражение за тяхната прекомерност /молба вх.№.8197/22.08.16 -стр.72/, настоящият състав намира, че то е основателно. Касае се за спор без фактическа и правна сложност и касационна жалба, подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол – при наличие на безпротиворечива практика във връзка с приложението на чл.280 ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.50/15г./ в тази насока. При тези обстоятелства на ответната страна следва да се присъди минимално дължимия размер за адвокатско възнаграждение съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Д. Д. срещу решение №.189/27.06.16 по г.д.№.144/16 на Окръжен съд Хасково, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].14, ет.2, със съдебен адрес [населено място], [улица].68, ет.3, адв. М. П., да плати на М. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].27, ет.7, ап.33, със съдебен адрес [населено място], [улица].13, ет.4, ап.5, адв.Т. В., 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: