О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 29.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова
ч. гр. дело № 5971 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство, [населено място] чрез адв. Я. Я. – АК- София, обжалва и иска да се отмени Определение № 580 oт 30.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 372/2015г. на ОС-Враца, ГО, с което е потвърдено определение № 666 от 24.03.2015 г., постановено по гр. д. № 5434/2013 по описа на РС-Враца, с което са оставени без разглеждане предявените от Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство два обективно съединени иска и е прекратено производството по гр.д. № 5434/2013г. по описа на РС-Враца.
С частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение, поради погрешно определена правна квалификация на предявения иск по Глава десета, Раздел II от КТ, обусловила връщане на исковата молба и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника в настоящото производство – Р. Й. П., чрез адв. Д. П. П., с който се възразява, че подадената жалба е неоснователна, тъй като обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Възразява срещу допустимостта на жалбата до касация, поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден и писмен отговор от помагачите на страната на ответника – М. С. Д. и С. М. С., от [населено място], възразяват срещу подадената жалба, поддържат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Възразяват срещу допустимостта на жалбата до касация, поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.2 от ГПК.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел за правилни правните изводи на РС-Враца относно правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 206, ал. 2 КТ за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника/служителя към работодателя, че ищецът не твърди и не е представил доказателства за провеждане на процедурата по чл. 210 от КТ, която се явява положителна процесуална предпоставка за воденето на иск с основание чл. 206 КТ.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Посоченият от касатора въпрос, конкретизиран от касационния съд съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въз основа на изложените съображения в изложението, е:
Допустимо ли е провеждане на процедурата чл. 210 КТ по отношение работник/служител, след прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя – ищец.
Настоящият състав на ВКС намира, че този въпрос не е обуславящ правните изводи в обжалваното определение. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния с мотив, че ищецът въобще не твърди проведена процедура по чл. 210 КТ и по тази причина допустимостта на процедурата по чл. 210 по отношение на работник/служител в прекратено трудово правоотношение, като правен проблем не е обсъдена в мотивите на въззивния съд и няма отношение към формираните правни изводи.
Освен неотносимостта на поставения въпрос липсват и съображения с оглед наличие на допълнителната предпоставка на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно указанията по т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателят следва да понесе направените от ответната страна разноски в размер на 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждание.
По изложените съображения Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 580 oт 30.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 372/2015 год. на ОС-Враца.
Осъжда Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство, [населено място], [улица] да заплати на Р. Й. П. от [населено място], [улица], ап. 2 направените в настоящето производство разноски в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: