О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
[населено място], 29.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1048/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електростопанство Дунав” ЕООД против решение № 2964/17.12.2018 г. по т.д.№ 5269 / 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1511/16.07.2018 г. по т.д.№ 3851/2015 г. на Софийски градски съд и са уважени предявените от синдика на „София Стар Пропъртис„ ЕАД / в несъстоятелност / против същото дружество и касатора , искове , с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ София Стар Пропъртис „ ЕАД / в несъстоятелност / , извършените разпореждания с недвижими имоти – собственост на дружеството / земеделски земи индивидуализирани в диспозитива на решението /, чрез покупко-продажба, която сделка е материализирана в нот. акт № 192, том І, дело № 102 / 2013 г. на Нотариус Б. Т., рег. № 161 на НК , с район на действие РС – Видин , к а к т о и осъдено „Електростопанство Дунав „ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността същите имоти,по иск , квалифициран от съда по чл.108 ЗС. Касаторът твърди, че в частта , в която въззивният съд се е произнасял по иска, квалифициран с правно основание чл.108 ЗС, решението е недопустимо, тъй като първоинстанционното решение, в тази му част, не е било предмет на обжалване. Поддържа неправилност на въззивното решение в останалата му част, поради постановяване в противоречие със закона – чл.647 ал1. т.3 ТЗ . Намира необоснован извода на съда за значителност на превишението на стойността на даденото, спрямо стойността на полученото, предвид обстоятелството, че договорената цена от 7 000 лева не е под, а дори надхвърля данъчната оценка на имотите – 6 186,70 лева. От друга страна, касаторът намира необоснован извода, че съотношението между 7 000 лева – договорена цена и пазарната оценка на имотите, без да оспорва изследването й към момента на сключването на договора – 15 730 лева, удовлетворява критерия за „ значителност „ в разминаването.
Ответната страна – синдика на „ София Стар Пропъртис „ ЕАД / в несъстоятелност / – В. А. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради непосочването на правен въпрос , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, по следните съображения:
Искът за попълване масата на несъстоятелността, с правно основание чл.647 ал. 1 т.3 ТЗ , е облигационен по своя характер и цената на същия се съизмерява с цената на оспореното материално право, като в случая и договорената между страните по атакуваната сделка и противопоставената, като действителна такава, кореспондираща на материалния интерес на ищеца, не надхвърлят минимално установения от законодателя праг за касационна обжалваемост по търговски дела – 20 000 лева . Атакуваната сделка е сключена при цена 7 000 лева, при установена действителна пазарна цена 15 730 лева.Следователно, на основание чл. 280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК, касационното обжалване е недопустимо.
Аналогични са съображенията по обусловения от разглеждането на иска по чл.647 ал.1 т.3 ГПК иск, за връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Съобразно дадената му от съда правна квалификация по чл.108 ЗС, неговата цена се определя по чл.69 ал.1 т.2 ГПК – от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната . В случая и двете са под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост по търговски дела. Независимо от вещния характер на спора, като воден между търговци и обусловен от производството по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, с безспорна характеристика на търговски спор – чл.365 т.4 ГПК, производството и по този иск предпоставя търговско дело. Аналогично, но с мотиви , идентични на тези по предходния параграф, би се обосновала касационна необжалваемост на решението по иска за връщане на даденото, съобразно действителната му правна квалификация – по чл.34 ЗЗД.
По преждеизложените съображения, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК , касационната жалба на „Електростопанство Дунав „ ЕООД против решение № 2964/17.12.2018 г. по т.д.№ 5269 / 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на ВКС , в едноседмичен срок от уведомяването на страната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: