О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 31 януари 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар
при становището на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
ч.н.дело № 29/2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 05.01.2011г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 1476/09 г. по описа на Районен съд – Враца и е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа.
Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че двамата подсъдими по делото живеят съответно в[населено място] и[населено място], част от свидетелите имат адрес за призоваване в населени места, които са в близост до[населено място], друга част имат местожителство в Р Р., а законът не предвижда изискване и за местопребиваването на вещите лица, които в конкретния случай са от[населено място].
В становището си представител на Върховна касационна прокуратура поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди искането, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора и намери следното :
Делото е било образувано по обвинителен акт, внесен в Районен съд – Враца, срещу Е. М. Х. и И. П. В. за престъпления по чл. 210, ал.1, т. 5 във вр. чл. 209 от НК за двамата и по чл. 309 и чл. 313 от НК за втория. Проведени са множество съдебни заседания, като в част от същите не е даван ход на делото. В последствие е определен нов съдия – докладчик, който с цитираното определение е направил съответно искане за промяна на подсъдността, по вече посочените съображения.
Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по делото, само ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг равен по степен съд е значителен. В конкретния случай не е налице такова основание за промяна на местна подсъдност. Изискването по чл. 43, т. 1 от НПК “много” обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд е абсолютно, в смисъл броят на посочените участници в процеса да е значителен и сам по себе си. Видно е, от приложението към обвинителния акт по делото, че петима от четиринадесетте лица за призоваване имат местоживеене в населено място, разположено в близост до[населено място], а единият от обвиняемите в последно посочения град. Този факт обаче, не сочи на необходимост от намесата на ВКС в исканата насока, тъй като затрудненията за компетентния съд, определен от закона, биха станали затруднения за съда, на който се евентуално би се възложило делото. Ето защо, предпоставката за значителна процесуална икономия по призоваване на страните и бързина на процеса не е налице. Отделен е въпросът, че изпращащият съд е взел решение да направи искане за промяна на подсъдността, след като са проведени многобройни съдебни заседания по делото. Определянето на нов съдия – докладчик не винаги изисква пререшаване на въпроса за подсъдността, макар и да не е даден ход на съдебното следствие, още повече, както е и в случая, при надлежно конституирани страни – частен обвинител и граждански ищец, с местоживеене в Р Р..
С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – Враца за изпращане на НОХД № 1476/09 г. по описа на същия съд за разглеждане и решаване от друг равен по степен районен съд.
ДЕЛОТО да се върне на Районен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.