6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
С., 04.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4595/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. и процесуалните правоприемници на починалия М. С. С. – С. М. С. и Д. М. Т. чрез пълномощник адв. М. В. адвокатска колегия и по касационна жалба на [фирма] представлявано от И. С. чрез пълномощник адв. В. К. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 467 от 09.06.2015г. по в. гр. дело № 406/2015г. на Варненски окръжен съд, с което като е отменено решение № 6191 от 22.12.2014г. по гр. дело № 1814/2013г. на Варненски районен съд, въззивният съд е признал за установено по исковете на И. Д. И. и П. Димитрова Т. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, че договорът по нотариален акт № 108, том Х, рег. № 17469, дело № 1887/2008г. на нотариус О. Ш., с който [фирма] е продало на М. С. С. и М. М. С. апартамент № 4, находящ се в сградата на [улица], 14а, на втори етаж, с площ 46.69 кв. м., ведно с избено помещение № 4, с площ 3.40 км. м е нищожен поради невъзможен предмет до размера на собствените на ищците права върху дворното място от 134/237.40 идеални части.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите М. М. С., С. М. С. и Д. М. Т. поставят правните въпроси – може ли съдът да обоснове своите правни изводи само въз основа на избрани от него доказателства и следва ли изрично да бъде посочена причината обуславяща решението на съда да приеме, че даден официален документ оборва доказателствената сила на друг официален документ; длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните доводи и изложи мотиви защо не кредитира същите; налице ли е степен на завършеност на фаза „груб стоеж” по отношение на сграда, която е окончателно конструктивно завършена, но е изпълнена в отклонение на първоначалния архитектурен проект и осъщественото незаконно строителство има ли правно значение за степента на завършеност на сградата; налице ли е „невъзможен предмет” при наличие на договор между страните, в който както предмета на сделката е индивидуализиран, така и са уговорени условията и сроковете за придобиване; нищожен ли е договорът поради невъзможен предмет, когато не е налице първоначално състояние на фактическа и правна невъзможност да се изпълни последният към момента на неговото сключване, или когато предмет на разпореждането е бъдещ предмет. Жалбоподателите поддържат, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебната практика на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците И. Д. И. и П. Димитрова Т. в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че с обжалваното решение по поставените правни въпроси даденото от съда разрешение на правния спор е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
В писмен отговор по изложението на касатора [фирма] ответниците И. Д. И. и П. Димитрова Т. застъпват становище за липса на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото съгласно изискванията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, с искане да не се допуска касационно обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят [фирма] оспорва направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи, което отнесено към съществото на спора излиза извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Липсват изведени правни въпроси, което изключва възможността за селектиране на касационната жалба по критериите визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда за изхода на спора. Липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационната жалба изключва възможността решението да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението инкорпорирано в касационната жалба не отговоря на изискванията въведени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280 ГПК, поради което по касационната жалба на [фирма] не следва да се допусне касационно обжалване.
Постъпилото след изтичането на срока по чл. 283 ГПК допълнение към касационната жалба, с което се поддържа наличие на решение по друго дело с идентичен предмет и частично припокриване на страните, с което исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД са отхвърлени, няма отношение към изложението за допускане на касационно обжалване, нито съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложението на касаторите М. М. С., С. М. С. и Д. М. Т..
По поставените процесуалноправни въпроси жалбоподателите представят решение по гр. дело № 4744/2008г. на първо г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което се приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателства се приема за недостоверно, съдът излага мотиви за това.
Обжалваното решение не се отклонява от посочената съдебна практика. Мотивите на решението отговарят на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, а решаващата дейност на съда е съобразена с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е извел предмета на делото, определил е вида на търсената защита и приложимия материален закон, отделил е спорното от безспорното, извършил е самостоятелен анализ и преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, с което мотивите и решаващата дейност на съда са съобразени с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК ВКС (т. 19) и ТР № 1/09.12.2013г. – на ОСГТК на ВКС (т. 1 и т. 2).
Акцентът в мотивите на решението е поставен върху спорния между страните въпрос относно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесния апартамент към момента на сключване на оспорената сделка 17.12.2008г. В тази връзка съдът е извършил преценка на всички относими и допустими доказателства- определил е характера и доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства, разпределил е тежестта за доказване между страните съобразно направеното оспорване по правилата на чл. 193 ГПК, обсъдил е показанията на свидетелите посочени от двете страни, различията между които са били относно това, дали е бил завършен последния апартамент и е имало поставена плоча, а не относно факта, че към 17.12.2008г. сградата не е имала изпълнен скатен покрив с керемиди, анализирано е заключението на съдебно – техническа експертиза установило разминаване между архитектурната и конструктивна част на проектите за сградата, без да е направена констатация, каква част от покривите е била завършена към меродавния за делото момент 17.12.2008г. Решаващият извод на съда, че към момента на извършване на оспорената сделка, процесната сграда не е имала покрив е направен от съда след задълбочен анализ на всички правно-релеванти за спора доказателства и обсъждане на наведените доводи и възражения, като съдът се е позовал й на представен Констативен протокол от 29.09.2014г. по чл. 223 ЗУТ, изготвен след извършен оглед на място, в който комисията е констатирала, че и към момента на изготвянето му сградата не е довършена до степен на „груб строеж”, т. е. изводът на съда, че е оборена материалната доказателствена сила на представените от ответниците частни свидетелствуващи документи, не е произволен и резултат на превратно обсъждане на доказателствата, а следствие на успешно проведеното доказване от страна на ищците оспорили писмените доказателства.
Предвид изложеното поставените процесуалноправни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По материалноправните въпроси.
Въпросът – налице ли е степен на завършеност на фаза „груб стоеж” по отношение на сграда, която е окончателно конструктивно завършена, но е изпълнена в отклонение на първоначалния архитектурен проект и осъщественото незаконно строителство има ли правно значение за степента на завършеност на сградата, засяга установената и възприета за доказана от съда фактическа обстановка. В производството по чл. 288 ГПК фактическите констатации на въззивният съд не подлежат на контрол. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на съда при приетите от него факти.
Прието е от правна страна, че волята на страните обективирана в акта за продажба е за прехвърляне на собствеността на вече възникнал самостоятелен обект на вещни права, а не на бъдеща вещ, подлежаща на изграждане, доколкото в процесния договор е уговорено прехвърляне на собственост върху конкретно индивидуализиран имот, изрично посочено, че същият е „в сграда в груб строеж”. Относно съдържанието на понятието „груб строеж” съдът се е позовал на ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че груб строеж е налице с изграждането на оградните стени и покрива на цялата сграда , тъй като от този момент е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, а не само на отделните обекти в нея.
С оглед на установените по делото факти относно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесния апартамент към момента на сключване на договора 17.12.2008г. (сградата не е било изцяло покрита, не е била довършена в „груб строеж”, респ. правото на строеж на сградата не е било реализирано) от правна страна е прието, че оспорената сделка е нищожна поради невъзможен предмет, тъй като апартаментът не е съществувал като самостоятелен обект на собственост, годен да бъде предмет на разпоредителна сделка.
Представената от жалбоподателите съдебна практика на ВКС разглежда случаи на разпореждане с бъдеща вещ или на реална част от неподеляема сграда, различни от разрешения с обжалваното решение, което изключва възможността за установяване на противоречие при разрешаването на поставените материалноправни въпроси, част от които не са включени в предмета на делото и не засягат правната воля на съда за уважаване на исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Изложеното дава основание да се приеме, че по поставените материалноправни въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят за настоящето производство съдебни разноски на другата страна в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и направено искане в изготвен писмен отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 467 от 09.06.2015г. по в. гр. дело № 406/2015г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. С., С. М. С. и Д. М. Т. и [фирма] [населено място] да заплатят на И. Д. И. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ