ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
София, 08. януари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4041 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 60/05.09.2018 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 208/2018, с което е потвърдено решение № 212/19.06.2018 на Разградския районен съд по гр. д. № 499/2018, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа.
Недоволен от решението е касаторът Община Цар Калоян, представляван от кмета Д. Н. А., чрез гл. юрк. Е. Х., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съдържанието на трудовия договор и по специално следва ли в случай, че работникът заема извънщатна длъжност по ПМС, това да е отбелязано в трудовия договор, който (въпрос) е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата П. Н. Ч., я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудови правоотношения, като ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор считано от 01.01.2003 г. като „Експерт информационно технологично обслужване“. Считано от 31.03.2008 г. ищцата е преназначена на длъжност „старши специалист – административно обслужване“, за която ответникът е въвел нови изисквания за образование за длъжността – висше образование по специалностите икономика или право (ищцата притежава само средно образование). Със заповед №1/31.01.2018 трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, считано от 01.02.2018 г., поради това, че „не отговаря на изискванията за заемане на длъжността: образование „висше“, специалност: икономика или право. Като безспорно по делото е прието, че при ответника има две длъжности „старши специалист – административно обслужване“, едната от които по основното щатно разписание, за която е необходимо средно образование, а втората е по ПМС № 66/1996г., за заемането на която е въведено изискване за висше образование. Спорен по делото е въпросът дали заеманата от ищцата длъжност е в основното щатно разписание или в това по ПМС № 66/28.03.1996 за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, като съдът е приел, че нито в трудовия договор, нито в някое от допълнителните споразумения, е посочено, че ищцата се назначава на длъжност по щатно разписание по ПМС № 66/1996, дори уговореното трудово възнаграждение на ищцата не отговаря на размерите, предвидени в чл. 1, ал. 4 ПМС № 66/1996. Прието е, че макар в длъжностните разписания да е посочено, че заеманата от ищцата длъжност е такава по ПМС № 66/1996, няма данни трудовото правоотношение с ищцата да е изменено с трудов договор или допълнително споразумение към същия при условията на ПМС № 66/1996 г. Предвид липсата на писмено съгласие между страните за изменение на трудовото правоотношение, въззивният съд е приел, че ищцата не е заемала длъжност по ПМС № 66/1996, а такава по основното щатно разписание, за заемането на която е безспорно, че е достатъчно средно образование, поради което въведеното изискване за притежаване на висше образование, касае само длъжността по ПМС № 66/1996. Предвид изложеното, уволнението, като незаконно е отменено, а поради основателността на главния иск, е уважен и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос да обуславя изхода на делото, той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че съгласно чл. 118 КТ нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и за извънщатна длъжност, изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор.
С оглед изхода на делото на делото, на ответницата по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60/05.09.2018 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 208/2018.
ОСЪЖДА Община Цар Калоян да заплати на П. Н. Ч. от [населено място] сумата в размер на 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.