О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 12.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 януари 2012 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 609/ 2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Бл.Б. в качеството й на процесуален представител на К. М. М., против определение № 374 от 21.11.2001 година по гр.д. № 1021/11 година на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадена от К. М. касационна жалба против решение № 240 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 230/2011 година на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че същото противоречи на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр. 100/21.12.2010 г./
Ответникът по касация Е. С. И. чрез своя пълномощник адв. Д. изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от адв. Бл. Б. в качеството й на процесуален представител на К. М. М. касационна жалба против решение № 240 от 27.06.2011 година по гр.д. № 230 по описа за 2010 година на Окръжен съд Перник, като е приел, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК тъй като въззивното решение е постановено по установителен иск за собственост с цена под определения в закона размер за обжалваемост. Изводът е обоснован с това, че исковата молба е подадена и производството по делото е започнало при действието на ГПК/ отм./ и съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, б. ”б” от същия цената на иска по искове за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната му оценка. В случая пазарната оценка на процесния недвижим имот, определена чрез изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, е била 900 лв., следователно цената на иска е 225 лв., т.е. под установения в чл. 280, ал.2 ГПК размер.
Обжалваното определение е правилно. Видно от данните по делото, касационната жалба от К. М. М. против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд е подадена на 04.08.2011 година. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението от ДВ бр. 100/2010 г., с която са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. С разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК е изключена приложимостта на тази процесуална норма към заварени висящи производства. Висящността на касационното производство се създава с подаването на касационната жалба. Тъй като в случая такава безспорно е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, допустимостта й правилно е преценявана с оглед новия процесуален режим. Обстоятелството, че във въззивното решение е указано, че подлежи на касационно обжалване, не може да обоснове извод за допустимост на касационната жалба, тъй като нормата на чл. 280, ал.2 ГПК е императивна и прилагането й не зависи от преценката на въззивната или касационната инстанция.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 374 от 21.11.2011 година по гр.д. № 1021/11 година на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: