О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 12.01.2010
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1283 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ “Т” гр. Ш. срещу въззивно решение от 26.05.2009 год. по гр.д. № 200/2009 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено решението на Ш. районен съд от 8.02.2009 г. по гр.д. № 2557/2008 г. и е постановено ново, с което са уважени предявените от К. В. О. срещу СОУ “Т” гр. Ш., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ , като е отменена като незаконна заповед за уволнение № 8 от 10.09.2008 г. на директора на училището, О. е възстановен на заеманата преди уволнение длъжност “учител по труд и техника” и му е присъдено обезщетение в размер на 3181.98 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. В. О. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били отхвърлени предявените от К. В. О. срещу СОУ “Т”, гр. Ш. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ и постанови ново, с което да ги уважи въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал да е упражнил законно правото си на уволнение – че е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ. Прекратяването на трудовото провоотношение е на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, като законосъобразността на уволнението не е доказана от ангажираните от работодателя в съдебното производство доказателства.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставеният материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на делото е: необходима и задължителна ли е писмената форма за доказване от страна на работодателя извършването на подбор при уволнение във връзка със съкращаване на еднакви и сходни длъжности; съществува ли изискване подборът да бъде обективиран в протокол или друг писмен документ. Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, но същият е разрешен в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд. Решаващите изводи на въззивният съд за да приеме заповедта за уволнение за незаконосъобразна са, че не са налице убедителни доказателства, установяващи законосъобразното извършване на подбора по чл.329 КТ, като съдът е имал предвид ангажираните от работодателя доказателства, а не че подборът задължително следва да се доказва с писмени доказателства. Последователната практика на Върховния касационен съд възприема всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, с които работодателят може да доказва извършването на подбора по чл.329 ГПК. Изложените от жалбоподателя оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване-решен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е създадена еднообразна и непротиворечива практика установяваща, че работодателят може със всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства да доказва, че е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ. От значение за развитие на правото ще бъде когато въпросът е свързан с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.329 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 26.05.2009 год. по гр.д. № 200/2009 год. на Ш. окръжен съд, по касационна жалба на СОУ “Т”, гр. Ш..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :