О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
София, 07.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1377 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №331 от 22.05.09г. по гр.д. №554/08г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решението от 28.03.08г. по гр.д. №249/07г. на П. районен съд, с което е допусната делба на ливада с площ от 2,666 дка, съставляваща имот пл. №062071 по картата на гр. К., местността „Г”.
В. съд е приел, че независимо от предходно отхвърлително решение за делба на същия имот, повторният процес е процесуално допустим, тъй като се основава на новосъздадено писмено доказателство за съсобственост – ново решение на ПК К. за възстановяване на собствеността върху процесния имот, подписано от надлежен състав – председател, секретар и нечетен брой членове. С това решение страните по делото, в качеството им на наследници на бившия собственик Х. Р. Д. , се легитимират като собственици на процесната земеделска земя. Прието е за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили собствеността на имота по давност, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече след влизане в сила на тази разпоредба – т.е. от 21.11.97г. Исковата молба за делба е подадена на 06.07.07г. – преди изтичане на 10 г. срок. Прието е за неоснователно и възражението на ответниците, че решението за допускане на делбата е материално незаконосъобразно поради неучастие на съсобственик – Б. Х. Д. , наследник на общия наследодател Х. Съдът е изложил мотиви защо се доверява на данните по издаденото удостоверение за наследници, в което е отбелязано, че това лице е починало, без да остави преживяла съпруга и деца.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответниците. В нея те поддържат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. То влизало в противоречие с приетото в т.4 на ТР №1/04.01.2000г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция – служебно да констатира нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение, а по правилността му да се произнася, без да е обвързана от оплакванията във въззивната жалба. В случая съдът изобщо не обсъдил редица писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, които сочат, че единственото валидно решение за възстановяване на процесната земя е №673/06.01.93г., а не последващите решения от 1995г., на които въззивният съд се е позовал. По въпроса следва ли под страх от нищожност на делбата в нея да участват всички съсобственици, въззивното решение противоречало на приетото в ТР №99/10.12.79г. на ОСГК на ВС. По въпроса как следва да процедира съдът, когато страната не представи оригинала на оспорено писмено доказателство, въззивното решение противоречало на практиката на ВС и ВКС – посочени са четири конкретни решения. В противоречие с приетото в решение от 29.10.2007г. по гр.д. №517/07г. на СОС въззивният съд се произнесъл по спор, разрешен с влязло в сила решение. И на последно място – решението влизало в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса следва ли да се упражнява косвен съдебен контрол върху административния акт, с който е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ.
Ответницата в производството оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за допустимостта на предявения иск, а оттам – и за допустимостта на постановеното по него решение действително е сред обуславящите изхода на правния спор. По него обаче въззивното решение не противоречи нито на задължителната практика на ВС и ВКС, нито на конкретно посочените от жалбоподателите съдебни решения. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че не е налице пречката на чл.224 от ГПК /отм./ за разглеждане на спора за делба, при наличието на предходно отхвърлително решение по същия спор. Съдът се е позовал на обстоятелството, че новият иск за делба е основан на ново доказателство за съсобственост, създадено след влизане в сила на предходното отхвърлително решение на съда. Това е едно ново валидно решение на ПК К. , от което настъпва конститутивният ефект на възстановяване на собствеността върху делбения имот, подписано от законен състав. В този случай действително не е била налице пречката на чл.224 от ГПК /отм./ за разглеждане на новия иск за делба и постановеното съдебно решение по съществото на този спор не влиза в противоречие със съдебната практика по приложението на този текст.
Обуславящ изхода на спора е и процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно – че тя не е обвързана от оплакванията във въззивната жалба, а е длъжна да разгледа повторно спора по същество, на базата на събраните доказателства по делото. В случая обаче въззивният съд не е процедирал в противоречие с приетото в т.4 на ТР №1/04.01.2000г. на ОСГК на ВКС, тъй като е направил анализ на относимите доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на ответниците и е изложил собствени мотиви по спора. По-конкретно – писмените доказателства, на които се позовават жалбоподателите в касационната си жалба, не съдържат обстоятелства, които са от значение за правния спор, ето защо необсъждането им от възивния съд не е в противоречие с посоченото ТР на ОСГК. Решение №673/06.01.93г. на ПК К. , на което се позовават жалбоподателите, не съдържа конкретни местоположението на възстановения имот, ето защо то няма самостоятелен конститутивен ефект и не може да се приеме, че от него настъпват последиците на възстановяване на собствеността. Това решение следва да се разглежда във връзка с последващото решение №21 от 16.08.95г., което го изменя и допълва /уточнена е не само площта, но и конкретният имот по картата на землището, който се възстановява – имот пл. №062071/, а след отстраняване на недостатъка му, то е ново основание за разглеждане на иска за делба. Действително – това решение не е представено по делото в оригинал, но пък има официално удостоверение на ПК К. за постановяването му и влизането му в сила, на което въззивният съд се е позовал. Ето защо въззивното решение не противоречи и на посочената практика на ВКС по приложението на чл.101 от ГПК /отм./ – съдът се е позовал не на оспореното копие от документ, а на друг официален документ, издаден от надлежен орган. Въззивното решение не противоречи и на практиката на ВКС по въпроса за косвения съдебен контрол върху административни актове, тъй като в случая такъв контрол не е бил необходим – от една страна поради изложеното съображение, че първото решение на ПК от 1993г. не поражда самостоятелни права и е било необходимо последващо решение, което да определи конкретните граници на възстановения имот, а от друга страна защото е било достатъчно второто решение да бъде подписано от председател и секретар, за да породи правно действие – арг. от чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП /отм./.
И на последно място – въззивното решение не противоречи на практиката на ВС и ВКС по чл.75, ал.2 от ЗН. Действително – делбата, извършена в нарушение на този текст, е нищожна. В настоящия случай обаче въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че в делбата участват всички съсобственици и по-конкретно – защо се доверява на представеното по делото удостоверение за наследници на Х. Р. Д. , от което се установява, че синът на наследодателя Б е починал в П. като неженен и без деца. Няма данни по делото, които да сочат на различен извод, ето защо, като е допуснал делба между страните по делото, въззивният съд не е действал в противоречие с приетото в ТР №99/10.12.79г. на ОСГК на ВС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331 от 22.05.09г. по гр.д. №554/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: