О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 януари 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1532/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма]- [населено място], представлявано от изп. директор Пл. Ц., чрез процесуалния представител адв. М. Б., против решение № 1024 от 16.07.2010 г. по в.гр.д. № 2150/09 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението по материалноправния въпрос кой е началният момент, от който започва да тече погасителна давност за предявяване на вземането на владелеца за извършени подобрения по чл. 72, ал.1 ЗС- момента на предаване на владението на собственика или момента на предявяване на ревандикационен иск от собственика и по въпроса тече ли погасителна давност, докато подобрителят владее направените от него подобрения, като поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 6/74 г. , решение № 1312 от 21.05.1963 г. по гр.д. № 805/63 г. на ВС, І .о.; решение № 2819 от 22.09.1960 г. по гр.д. № 5574/1960 г. на ВС, І г.о., решение № 1356-61-І и решение № 675- 60-І. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали предявяването на частичен иск, който е уважен, прекъсва погасителната давност и за непредявената част от вземането.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация чрез своя пълномощник адв. Н. Т. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на жалбата за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличие на сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 2280 от 13.07.2009 г. и решение № 3904 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 5494/06 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени като погасени по давност предявените от [фирма] против ответниците в качеството им на етажни собственици искове с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС за сума общо в размер на 288 603.44 лв., представляваща увеличената стойност на [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк], вследствие извършените от ищеца подобрения, а именно: изграждане на два отделни магазина в подблоковото пространство на вх.”А” с площ 246.70 кв.м и в подблоковото пространство на вх. “Б” с площ 263.30 кв.м, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане и сумата 111 152.41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 09.05.1994 г. – 25.09.1998 г., съобразно претендираните от всеки от ответниците поотделно суми, както са индивидуализирани в диспозитива на решението.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.1992 г. етажните собственици от вх. “А” и вх.”Б” на бл. 68 в ж.к. “Чайка- [населено място] са предявили против [фирма] иск за ревандикация на магазините под двата входа, по който е било образувано гр.д. № 2573/92 г. по описа на Варненския районен съд, приключило с влязло в сила на 05.11.1993 г. решение, с което искът е бил уважен. С протокол от 08.11.1993 г. дружеството предало на етажните собственици владението върху имота. С решение от 27.12.1996 г. по гр.д. № 528/94 г. на Варненския окръжен съд ответниците по настоящото дело лично или техните наследодатели са били осъдени да заплатят на [фирма] по предявения от дружеството като частичен насрещен иск с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС сумата 4 000 000 неденоминирани лева, представляваща част от увеличената стойност на бл. 68 вследствие извършените подобрения – двата магазина с обща площ 510 кв.м в подблоковото пространство под вх. “А” и вх.”Б”, цялото увеличение общо в размер на 40 000 000 неденоминирани лева . На 26.09.1998 г. [фирма] предявил против етажните собственици във вх. “А” и вх.”Б” настоящия иск, който има за предмет непредявената по първото дело част от вземането му за подобрения.
При така установените факти въззивният съд е приел, че общата 5- годишна погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за вземането на ищеца за подобрения в процесния недвижим имот е започнала да тече на 07.10.1992 г., когато е бил предявен против него ревандикационен иск за процесния имот, и е изтекла на 07.10.1997 г., откъдето е направил извод, че предявеният на 26.09.1998 г. иск е погасен по давност. Позовал се е на т.VІ от ППВС № 6/74 г., в която е прието, че вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че погасителната давност за непредявената част от вземането му е започнала да тече от момента на предаване на владението върху имота с протокол от 08.11.1993 г., както и че давността за цялото вземане е прекъсната с предявяването на частичния иск по гр.д. № 528/94 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос кой е началният момент, от който започва да тече погасителна давност за предявяване на вземането на владелеца за извършени подобрения по чл. 72, ал.1 ЗС- момента на предаване на владението на собственика или момента на предявяване на ревандикационен иск от собственика. При разрешаването на този въпрос въззивният съд е приложил точно постановките на ППВС № 6/ 1974 г., с което окончателно е преодоляно съществуващото дотогава колебание в съдебната практика. Разбирането на касатора, че в случая началният момент на погасителната давност за вземането за подобрения е датата на предаване на владението на имота на собственика – 08.11.1993 г., съобразно първата хипотеза, визирана в т.VІ от цитираното постановление, е неправилно, защото тази хипотеза има предвид случаите на изоставяне на владението или предаването на имота на собственика, преди последният да е предприел действия за защита на правото си на собственост по исков ред. В случаите, когато предаването на владението е в изпълнение на влязло в сила осъдително решение по иск за ревандикация, както е в разглеждания казус, изискуемостта на вземането за подобрения настъпва от момента на предявяване на ревандикационния иск, защото макар все още да е във владение на имота, владелецът може да предяви чрез иск или чрез възражение за право на задържане вземането си срещу собственика за подобренията. От разгледаните в т.VІ от ППВС № 6/1974 г. три алтернативни хипотези най – късният момент, в който настъпва изискуемостта на вземането за подобрения, е денят, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред чрез предявяване на ревандикационен иск и това е изрично посочено в мотивите, т.е. погасителната давност тече от момента на прекъсването на владението или превръщането му в държане със съгласието на собственика, само ако тези юридически факти са се осъществили преди предявяване на иск от собственика.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК / с оглед позоваването от страна на касатора на решения на ВКС, съставляващи незадължителна съдебна практика/ по въпроса тече ли погасителна давност за вземането за подобрения, докато подобрителят владее същите. Твърдението на касатора за противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 1312 от 21.05.1963 г. по гр.д. № 805/63 г. на ВС, І .о.; решение № 2819 от 22.09.1960 г. по гр.д. № 5574/1960 г. на ВС, І г.о., е подкрепено с цитирането на отделни изречения от мотивите, извадени от цялостния им контекст. В действителност и в двете посочени решения на ВКС е прието, че искът за подобрения може да бъде предявен от деня, в който собственикът завладее имота или поиска по съдебен ред отстраняването на подобрителя от него. В решение № 1312 от 21.05.1963 г. по гр.д. № 805/63 г. на ВС, І .о. е посочено също,че “добросъвестният владелец владее вещта като собствена до предявяване/ погрешно е посочено в текста на решението – до прекратяване/ на иск за връщането й. Следователно до този момент подобрителят не може да иска заплащане на стойността на подобренията. А щом това е така, по отношение на неговото вземане за подобрение не тече и погасителна давност”. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, което следва и от разясненията, дадени в т.VІ от ППВС № 6/1974 г.
По третият поставен от касатора правен въпрос- дали предявяването на частичен иск, който е уважен, прекъсва погасителната давност и за непредявената част от вземането, е налице формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС- напр. решение № 22 от 14.07.2010 г. по т.д. № 428/09 г. на ТК, І т. о. и решение № 610 от 09.12.2008 г. по т.д. № 391/08 г. на ТК, І т.о., която приема, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не прекъсва давността за останалата част от вземането, ако тя не е станала предмет на делото чрез предприемане на изменение на иска по чл. 116 ГПК /отм./. Само по себе си твърдението на касатора, че счита практиката на ВКС по поставения въпрос за неправилна, без да се изложи и обоснове друга правна теза, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1024 от 16.07.2010 г. по в.гр.д. № 2150/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: