О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3733 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К. срещу решение № 381 от 09.07.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 359 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 45 от 21.03.2008 г. по гр.д. № 80 от 2007 г. на Смолянския районен съд за уважаване на предявените от А. М. Б. срещу А. С. К., Н. С. Я. , Б. Ц. П. , Софка Ц. Д. и М. С. С. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на А. Б. върху нива с площ от 600 кв.м., находяща се в м.”Л”, Смолянско и представляваща част от имот пл. № 7* по одобрената пред 2005 г. кадастрална карта и с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната основа при заснемане на поземлен имот № 7* одобрен със заповед № Р* от 10.05.2005 г., като ищецът е собственик на имот пл. № 7* в границите, очертани с кафяв цвят на скицата на вещото лице, находяща се на стр.29 от делото и представляваща неразделна част от решението.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. С обжалванотно решение съдът се произнесъл по нередовна искова молба, по отношение на неиндивидуализиран имот и по недопустим иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, а не се произнесъл по отношение на ответника ДАГ. Въпросите за допустимостта на исковете и за редовността на исковата молба били противоречиво решавани от съдилищата в следните решения: решение № 1* от 19.12.2001 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, IV г.о., решение № 364 от 06.012006 г. по гр.д. № 445 от 2005 г. на ОС-Велико Т. , решение от 25.06.2004 г. по гр.д. № 1* от 1997 г. на СРС, ГК, 45 състав.
Пълномощникът на ответника А. М. Б. не взема становище по касационната жалба.
Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В случая, съществените процесуални въпроси, които касаторът поставя, е дали исковата молба е редовна и дали предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е допустим. По тези въпросите въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС: Тъй като в исковата молба процесният имот е описан по площ, местонахождение и граници, съдът е приел, че исковата молба е редовна. Тъй като от удостоверение изх. № 2* от 16.10.2006 г. на С. по кадастъра в С. се установява, че процедурата по нанасяне на процесния имот в кадастралнана карта е спряна поради възраженията, направени от ответниците, съдът е приел, че ищецът има правен интерес да предяви срещу ответниците иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР и че този иск е допустим. Поради това не е налице противоречие на решението с практиката на ВКС.
Действително, съдът е пропуснал да постанови решение по отношение на ответника Д агенция по горите, но това не е основание да се приеме, че решението е постановено по нередовна искова молба и съответно че противоречи на трайната практика на ВКС. В този случай решението може да бъде допълнено по искане на заинтересованата страна в сроковете, предвидени в процесуалния закон.
Не е налице и противоречиво решаван от съдилищата въпрос. В посочените от касатора решения въпросът за допустимостта и редовността на исковата молба по установителен иск за собственост и по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР не е решен противоречиво, а по същия начин, по който е решен от въззивния съд по настоящото дело.
Гореизложеното налага извод, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 381 от 09.07.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 359 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.