О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 10.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 725 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу тази част на решение от 14.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 1438/2010 г. на Софийския градски съд, с която, като е потвърдено решение № 49/25.06.2009 г. по гр. дело № 24814/2008 г. на Софийския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на А. А. В. сумата 1 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди при репатриране на лек автомобил, по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. В останалата му част, с която, като е потвърдено същото първоинстанционно решение, са отхвърлени: същият иск – в останалата му част – за разликата над посочената сума до пълния му предявен размер от 1 500 лв., както и предявените от същия ищец и от Л. Д. Н. срещу жалбоподателя, искове по чл. 49 от ЗЗД, съответно – за сумата 1 000 лв. и за сумата 2 500 лв. – обезщетения за неимуществени вреди, въззивното решение не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Въззивното решение е постановено по дело, по което са предявени искове, всеки от които е с цена до 5 000 лв., каквато е и общата им цена. Освен това, въззивното решение е обжалвано пред ВКС само от ответника по предявените по делото искове, и само в частта му, с която единият от исковете е уважен за сумата 1 300 лв. В останалата му – отхвърлителна част, като необжалвано от ищците, въззивното решение е влязло в сила. По този начин предмет на касационното производство е касационна жалба, подадена досежно иск, производството по който би следвало да остане висящо пред ВКС само за посочената сума 1 300 лв. При това положение, съгласно 280, ал. 2 от ГПК, атакуваното с подадената касационна жалба въззивно решение, във всички случаи не подлежи на касационно обжалване. Поради това, касационната жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от [фирма] срещу тази част на решението от 14.01.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1438/2010 г. на Софийския градски съд, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. А. В. сумата 1 300 лв. – обезщетение за имуществени вреди по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 725/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.