О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 10.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 568 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. В., чрез а. Б срещу решение № 97/19.05.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1218/2007 г., касателно отхвърлителната му част. С обжалваното решение е изменено решението от 27.03.2006 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 184/2004 г. както следва: отменено е отхвърлителното първоинстанционно решение по исковете на Л. П. В. срещу “Д” АД по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ за сумата 8000 лв. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 1045.89 лв. както и в частта за разноските и е постановено друго решение, уважаващо исковете за отменените размери и присъждащо разноски; в останалата отхвърлителна част на предявените искове до пълните им предявени размери – съответно до 50000 за главницата и до 5000 лв. за лихвата, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно относно отхвърлителната част на предявените от него искове с оглед неправилно определяне размера на обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП. Като основание за допустимост на касационното обжалване, касаторът поддържа, че произнасянето на съда по размера на претендираните неимуществени вреди е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС и САС относно присъждане на обезщетения за такива вреди. Прилага решенията на ВКС и САС по цитираните в жалбата дела.
Ответната страна – “Д” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение, уважаващо частично предявени искове по чл.407 ТЗ /отм./, с определяне на размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от него при ПТП. Този въпрос наистина е съществен за делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело, тъй като съдът следва да съобрази обезщетението с конкретно претърпените вреди, с конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане. Щом това е така, определянето на дължимо обезщетение е различно за всяко конкретно дело, поради което не може да се приеме наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – противоречие със задължителна или константна практика на ВКС или други съдилища, доколкото присъдените обезщетения по всяко дело са определени при различна фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97/19.05.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1218/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.