О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108
гр.София, 01.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1808 по описа за 2018 г.
Производството е по реда на глава Х. ГПК.
Образувано е по молби от Л. И. И. и С. И. И. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1141/ 27.09.2016 г. по гр. д. № 3852/ 2015 г. в частта, с която Русенски районен съд ги осъжда да заплатят солидарно на И. Л. И. на основание чл. 139, вр. чл. 140, ал. 1, т. 1, пр. 1 СК издръжка за сумата 299.33 лв., считано от 01.01.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ответникът по молбите, И. Л. И., възразява, че са недопустими.
Двата акта, по които е образувано настоящото производство, вх. № 12103/ 24.03.2017 г. и № 12104/ 24.03.2017 г., именувани „възражения“, подава всеки от молителите, но никой не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията от чл. 303, ал. 1 ГПК, при които законът допуска по извънредния способ за контрол и по реда на глава Х. ГПК Върховния касационен съд да отмени влязлото в сила решение.
В последствие по своя инициатива и в изпълнение на указания, които първостепенният съд е давал съгласно предвиденото в чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК, молителите са посочили основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, цитирали са съдържанието на предвиденото в закона за него и на други разпоредби от ГПК. Не са сочили какво е допуснатото от съда нарушаване на съответните правила, довело до лишаване от възможността да участват по делото и/ или до ненадлежното тяхно представителство, осъществявано от адв. Л. Х. (чл. 47, ал. 6 ГПК).
След като сроковете за изпълнение на указанията са изтекли, а в техните граници никой от молителите не е заявил конкретни твърдения, които да са годни да покрият предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК или някое друго основание за отмяна на влязлото в сила решение, Върховния касационен съд е длъжен да остави и двете молби без разглеждане като недопустими (т. 10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите от Л. И. И. и от С. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 1141/ 27.09.2016 г. по гр. д. № 3852/ 2015 г. на Русенски районен съд.
Определението може да се обжалва от всеки от тях с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.