О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 10.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5218 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 1.10.2014 год. от К. Р. Д. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 3.05.2010 год. по гр. д. № 17437/2008 год. на Софийския районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2014 год. по гр. д. № 174/2011 год. на Софийски градски съд. С него е осъдена С. Й. Н. от [населено място] да предаде на основание чл. 108 ЗС на К. Г. Д. със съдебен адрес в [населено място] собствената й ? ид. ч. от апартамент № 10, находящ се в [населено място], [улица], № 10, ет. 4, застроен на около 85 кв. м., заедно с принадлежащите му зимнично и таванско помощения, подробно описани в диспозитива на първоинстанционното решение, и е отменен нотариален акт № 38/2003 год. на нотариус В. Б. с рег. № 302 до размер на ? ид. ч., с който Г. Г. К. е признат за собственик по давност на този апартамент.
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от К. Д. ревандикационен иск за ? ид. ч. от описания апартамент срещу ответника К. Р. Д., като в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. На това основание този ответник е заличен като страна във въззивното производство с определение от 20.02.2014 год., потвърдено с определение № 512 от 1.07.2014 год. по ч. гр. д. № 3765/2014 год. на ВКС, ІІІ г. о.
Молителят поддържа наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК за отмяна на горните решения с твърдения за нередовното му призоваване в производството пред районния съд, в нарушение на закона в същото е бил представляван от служебен защитник, поради което и не могъл да вземе участие по делото, за да осъществи защитата си срещу предявения иск. Поддържа, че в нарушение на закона е бил лишен от възможността да участва и във въззивното производство, и поради обвързващата сила на въззивното решение и спрямо него поддържа да е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяната му.
Молителят иска отмяна и на двете решения и връщане на делото за ново разглеждане с оглед участието му в него.
Ответницата по молбата за отмяна К. Д., чрез пълномощника й адв. К. Б., поддържа в писмения отговор становище за недопустимостта й, евентуално – неоснователността й по изложените в същия съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
С. Н. не е взела становище по подадената молба за отмяна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от страните доводи, намира същата за недопустима.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В същата разпоредба е посочено, че правото да се иска отмяна на влязло в сила решение по този ред принадлежи на заинтересованата страна, т. е. тази страна по делото, която е останала недоволна от постановеното по него съдебно решение и която е засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо, изпълнителната му сила или конститутивното му действие. Молителят не притежава това качество относно въззивното решение по делото, постановено по въззивната жалба на ответницата по иска С. Н., към чиято жалба не се е присъединил по реда на чл. 265 ГПК. От данните по делото е видно, че той е заличен като страна в това производство, поради което и неговите интереси не са засегнати пряко от въззивното решение, т. е. не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК да упражни надлежно правото за отмяна на това влязло в сила решение.
По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права – в случая тези на другия ответник, който е осъществил защитата си и по реда на касационното обжалване, видно от данните по делото.
В чл. 304 ГПК е уредена хипотеза, при която правото на отмяна може да се упражни от лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. Касае се за случаите, когато силата на пресъдено нищо на съдебното решение засяга правната сфера на лице, което не е участвало като главна страна по делото, но с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо него в качеството му на необходим другар. Това са хипотезите, в които предмет на спора са общи права или задължения на няколко лица или при наличието на права и задължения на няколко лица, произтичащи от едно и също основание. Данните по делото не сочат на наличие на нито една от двете хипотези, за да се приеме, че правото на отмяна е упражнено от надлежно процесуално легитимирана страна – ответниците по предявения иск за собственост са обикновени другари, по отношение на които решението е различно с оглед различните факти, установени по делото. Молителят не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което другият ответник е осъден да предаде владението върху спорния имот, поради което и подадената молба за отмяна на това решение на основание чл. 304 ГПК е процесуално недопустима.
Настоящият молител е страна в първоинстанционното производство – ответник по предявения срещу него иск за собственост. С решението от 3.05.2010 год. по гр. д. № 17437/2008 год. на Софийския районен съд искът срещу него е отхвърлен, т. е. това е най-благоприятния за този ответник резултат и същото не е обжалвано от ищцата, която е имала правен интерес от това. Решението в тази му част е влязло в сила на 11.06.2010 год., като молителят признава в молбата си от 30.05.2013 год. /л. 131 от въззивното производство/ да е узнал за него най-късно на тази дата. Молбата за отмяна е подадена на 1.10.2014 год., т. е. същата е извън тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което се явява процесуално недопустима и на това основание. Същата следва да се остави без разглеждане, като образуваното производство се прекрати.
С оглед изхода на настоящето производство молителят следва да заплати направените от ответницата в него разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради горните съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Р. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, адв. Яв. К. за отмяна на влезлите в сила решения от 3.05.2010 год. по гр. д. № 17437/2008 год. на Софийския районен съд и с № 2889 от 25.04.2014 год. по гр. д. № 174/2011 год. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 5218/2015 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда К. Р. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, адв. Яв. К. да заплати на К. Г. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, к. 5, адв. К. Б. направените в производството разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителя, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: