4
определение по гр.д.№ 2012 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
[населено място], 10. 04. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2012 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. П. срещу решение № 1550 от 26.09.2012 г. по гр.д.№ 2817 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2031 от 22.03.2012 г. по гр.д.№ 10 643 от 2010 г. на Софийския градски съд, 14 състав за оставяне без уважение молбата на Н. И. П. за допълване на решение № 7057 от 21.12.2011 г. по гр.д.№ 10 643 от 2010 г. на СГС чрез произнасяне и по допълнителна искова молба за осъждане на ответника [фирма] да предаде на ищцата владението върху имота-предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен е поискано по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради неточно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /определение № 943 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 1019 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 554 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 1019 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: допустимо ли е да се остави без разглеждане и съответно без уважение искова претенция, която съдът с неговата администрация незаконосъобразно е оставил без движение, за което ищецът не е уведомен. Твърди се противоречие по този въпрос и с незадължителна практика на ВКС- определение № 77 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 1025 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 943 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 1019 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 785 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 291 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това, според касаторката произнасянето на ВКС по този правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в самата касационна жалба или в нарочно изложение към нея касаторът е длъжен да посочи материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело. Такива са въпросите, които са включени в предмета на спора, свързани са с приложението на конкретна правна норма и са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Ако касаторът не стори това, само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.
В настоящия случай посоченият от касаторката правен въпрос /допустимо ли е да се остави без разглеждане и съответно без уважение искова претенция, която съдът с неговата администрация незаконосъобразно е оставил без движение, за което ищецът не е уведомен/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на молбата за допълване на решението по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД чрез произнасяне и по иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че иск по чл.108 от ЗС не е бил предявен с първоначалната искова молба по делото, а допълнителната искова молба от 03.05.2010 г. не е била приета за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, поради което и съдът не е имал задължение да се произнесе по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Исковата молба по иска с правно основание чл.108 от ЗС не е била оставяна от съда нито без движение, нито без уважение, а подлежи на разглеждане в отделно гражданско производство.
Тъй като не са посочени въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение ВКС няма право сам да поставя и разглежда други правни въпроси, извън посочените от касаторите, касационното обжалване на решението на САС не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице нито едно от специалните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Няма и няма как да има противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 554 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 1019 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., което е постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса: дали предявяването на иск по чл.108 от ЗС прекъсва придобивната давност, ако искът е отхвърлен или производството е прекратено- въпрос, който не е подлежал на разглеждане по настоящото дело, по което искът по чл.108 от ЗС, предявен с исковата молба вх.№ 1016552 от 03.05.2010 г., не е нито отхвърлен, нито производството по него е прекратено /тази искова молба се счита предявена от 03.05.2010 г. и по нея следва да бъде образувано самостоятелно гражданско дело/.
Останалите посочени от касаторката актове на ВКС /определение № 77 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 1025 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 943 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 1019 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и определение № 785 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 291 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о./ не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като не представляват практика на ВКС по правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- тези определения са постановени по реда на чл.288 от ГПК и като такива с тях не е решен правен въпрос от значение за настоящото дело, а е решен само процесуалния въпрос дали е налице основание за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по съществения за конкретното дело правен въпрос /налице ли е непълнота на постановено решение и съответно основание за допълване на това решение, когато съдът не се е произнесъл по иск, който е предявен допълнително и не е приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения по делото иск/ има задължителна съдебна практика, която съответства на постановеното от съда в обжалваното решение и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1550 от 26.09.2012 г. по гр.д.№ 2817 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.