2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 61/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. София,12.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 61 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
К. Х. С. – М. и А. Г. М. обжалват решение № 1354 от 19.10.2011 г. по гр. д. № 1486/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация В. Д. С. оспорва жалбата.
Ответникът Б. Х. С. – М. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 68 от 30.06.2001 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която искът за разпределение ползването на дворно място е отхвърлен. В отменената част е постановил ново решение, с което е разпределил на основание чл. 32 ал. 2 ЗС ползването на ПИ № 00702.514.286 по КК на [населено място] съгласно скица № 3, вариант № 3 по заключение на в. л. Й., неразделна част от решението. В. съд е приел че правата на съсобственост на страните са решени с влязло на 01.11.2011 г. в сила решение по гр. д. № 2359/05 г. на ВКС ІV ГО. В. С. била собственик на 1 027/ 1 727 ид. ч. от дворното място и подобренията в него, а касаторите били собственици на 700/ 1 724 ид. ч. При разпределение на ползването съдът преценил фактическото положение и правата на страните. Приел че вариант три най-адекватно съответствал на правата на страните. Площта на имота била 284 кв. м. Бил застроен с двуетажна масивна и едноетажна полумасивна сгради. По действащия план се запазвала двуетажната масивна града и гараж, които се ползвали от касаторите. Предвиждало се изграждане на нова едноетажна сграда на мястото на старата. Свободната площ била 121 кв. м. и нея имало водопроводна шахта и външна тоалетна, бетонова пътека и цветна градина. Свободната площ била 121 кв. м. и нея имало водопроводна шахта и външна тоалетна, бетонова пътека и цветна градина. На касаторите съдът предоставил площта на ползваните постройки и на подобренията. На ищцата съдът предоставил право на ползване върху частта съответстваща на нейните права и подобренията в него.
В изложението, по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК което е част от касационната жалба, са формулирани въпроси ”дали може по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС съдът да постанови с решението си предоставяне за ползване на ищеца имот, представляващ собственост на другата страна на процеса и дали всички подобрения в дворното място следват собствеността на самото място.” Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпросите са неотносими към спора, тъй като с решението е разпределено ползване на съсобствено дворно място, а не на жилищните сгради. Независимо от това, няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като не се сочи задължителна съдебна практика. В. решение не противоречи и на цитираната практика в решение № 1043 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 4504/07 г., на ВКС ІІ ГО. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че той не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Няма противоречие и с решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/07 г. на ВКС І ГО. В него е разгледан конкретен иск за разпределение ползването на общата вещ от съда, като е изходено от фактическото положение – правата на страните върху имота и извършените в имота строежи. За да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Тъй като цитираното решение касае друг имот, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика. В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. По изложените съображения, жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1354 от 19.10.2011 г. по гр. д. № 1486/10 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА К. Х. С. – М. и А. Г. М. да заплатят на В. Д. С. 200 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: