О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 12.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3214 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.).
Образувано е по касационна жалба на С. Е. О., чрез адв. Б. М. М., АК – С., против решение № 226 от 17. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 150/2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е обезсилено, на осн. чл. 299 ГПК, решение № 87 от 28. 02. 2017 г. по гр. д. № 520/2016 г. на Смолянския районен съд, с което е допусната делба между С. Е. О. и К. Г. С. на самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор 6753.926.147.3.1 по одобрената КККР на [населено място], със застроена площ 97, 72 кв.м., с административен адрес [населено място],[жк], [улица], бл. Б-4, вх. В, ет. 1, ведно с прилежащото му избено помещение № 29 с площ 9,96 кв.м. и 1, 97 % идеални части от общите части на сградата, при квоти по 1/2 идеална част за С. Е. О. и К. Г. С.. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се съдебни разноски за касационното производство.
Ответницата по касационната жалба К. Г. С., чрез адв. Н. М., АК – [населено място], изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото на основание чл. 299 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че с влязло в сила решение № 38 от 27. 01. 2000 г. по гр. д. № 485/1995 г. на Смолянския районен съд, оставено в сила с решение № 21 от 27. 07. 2000 г. по в. гр. д. № 167/2000 г. на Смолянския окръжен съд, е допусната делба на процесния апартамент между С. Е. О. и К. Г. О., при равни дялове, а с решение № 720 от 03. 12. 2001 г. по гр. д. № 485/1995 г. на Смолянския районен съд допуснатият до делба жилищен имот е изнесен на публична продан. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 299 ГПК, според която е недопустимо пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, е приета недопустимост на повторно заведеното делбено производство. Прието е, че обстоятелствата дали е прекратено изпълнителното производство по осъществяване публична продан на апартамента, дали е запазен издаденият изпълнителен лист, дали е изтекъл срокът за съхраняване на делбеното дело са без значение при преценка допустимостта на производството и не дерогират забраната, установена в чл. 299 ГПК.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът допустимо ли е производство, образувано по иск за допускане съдебна делба на недвижим имот, при наличие на влезли в сила съдебни решения, с които същият имот е допуснат до делба между същите страни и е постановено извършване на делбата чрез изнасянето му на публична продан, ако делбеното дело е унищожено поради изтичане на законоустановените срокове за съхранението му, и не е осъществена публична продан на вещта. Твърди се, че разглеждането на така поставения въпрос ще е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице.
На първо място, поставеният въпрос касае фазата по извършване на делбата и възможността за изпълнение на влязлото в сила решение за изнасяне на имота на публична продан, но няма никакво отношение към допустимостта на повторно постановеното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК. На следващо място, разпоредбата на 299 ГПК е ясна, непротиворечива, разбираема и формулировката й не предполага противоречивото й тълкуване, а по прилагането й има формирана богата съдебна практика, приемаща непротиворечиво забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Поради това, разглеждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че от значение при преценка допустимостта на постановеното решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е не дали е съхранено делбеното дело и дали е изгубен издаденият, въз основа на решението по извършване на делбата изпълнителен лист, а дали е доказано разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 93 от Наредба № 28 от 20. 03. 1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища /отм./, чл. 150 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища /отм./, чл. 168 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /отм./, чл. 64 от Правилника за администрацията в съдилищата /отм./, чл. 67 от Правилника за администрацията в съдилищата /обн. ДВ, бр. 68/2017 г./, след изтичане срока за съхранение на делбените дела, постановените по същите съдебни решения се изваждат, подреждат се в отделни папки и се съхраняват сто години. В случая са съхранени съдебните решения по допускане и извършване на делбата и е доказано, с представен официално заверен препис от решението по първата фаза, на който е удостоверено и влизането му в сила, разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора относно допустимостта на делбата на вещта, участниците в съсобствеността и дяловете им. Издаването на изпълнителен лист се удостоверява върху решението по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан /чл. 406, ал. 3 ГПК/, а в случай на изгубване или унищожаване на изпълнителния лист е уредена възможност за издаване на дубликат от него /чл. 409 ГПК/. В този смисъл, неоснователен е доводът, според който унищожаването на делбеното дело и изгубването на издадения изпълнителен лист са обстоятелства, пораждащи допустимост на второто заведено дело за делба на същия имот, между същите страни.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба К. С. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 17. 05. 2017 г. по в. гр. д. № 150/2017 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Е. О. да заплати на К. Г. С. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: