6
определение по гр.д.№ 4199 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 12.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4199 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г., С. В. Б., М. С. Б., К. Е. Н., В. Е. В., Л. А. В., И. Ю. С., А. А. В., Е. В. С., Л. С. А., Л. С. Т., Е. А. Т., Я. А. Т., „РОСЕКСПО“ ООД с управител А. М. П., Ж. М. Н., М. Г. Н., Е. В. В., О. В. В., В. Г. В. и М. И. Щ. срещу решение № IV-69 от 28.06.2018 г. по в.гр.д.№ 710 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 179 от 09.11.2017 г. по гр.д.№ 506 от 2017 г. на Районен съд- Несебър, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 0-180 от 23.03.2018 г., за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Д. К. К. и В. С. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на поземлен имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], общ.Н., одобрена със заповед № РД-18-58 от 16.04.2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4757 кв.м. като обща част на построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор ….. .
В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочената от тях практика на ВКС /решение № 174 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., ППВС № 2 от 1982 г., решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 216 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№ 131 от 1964 г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следните въпроси:
1. При какви предпоставки дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част на етажната собственост и при наличието на тези предпоставки собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост придобиват ли автоматично право на собственост върху общите части и в частност върху земята ?
2. Може ли въззивният съд да откаже допускане и събиране на доказателства, с които делото ще се изясни от фактическа страна, щом във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна ?
Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по първия поставен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците Д. К. К. и В. С. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че много преди ищците да са придобили право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата- етажна собственост, процесният имот /дворното място, в което е била построена тази сграда/ вече не е бил обща част на сградата. Съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд, че дворното място е обща част на сграда- етажна собственост, само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и че собствениците на отделни обекти от построената сграда, които притежават само право на строеж, не придобиват право на собственост върху дворното място по силата на закона.
За неоснователен е приет доводът на ищците, че след като към 13.07.2012 г. вече е била учредена етажна собственост между етажните собственици „ЛС-ГРУП“ ООД и „ШКИПЕР И КО“ ООД и поради това дворното място е станало обща част на сградата, „ЛС-ГРУП“ ООД и „ШКИПЕР И КО“ ООД не са могли да прехвърлят самостоятелни обекти от сградата само с право на строеж върху мястото, а да запазят собствеността си върху дворното място. За да достигне до този извод, съдът се е основал на приетото в решение № 661 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., според което положението на земята, върху която е изградена сграда- етажна собственост, не е аналогично с това на общите части в сградата, а зависи от волята на етажните собственици и собствениците на земята. В случая „ЛС-ГРУП“ ООД и „ШКИПЕР И КО“ ООД са сключили договор за замяна от 13.07.2012 г., по силата на който „ШКИПЕР И КО“ ООД е станало едноличен собственик на дворното място. Освен това, още преди продажбата на обекти от сградата, заедно със съответни части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото, с договор от 06.03.2009 г., двете дружества са си учредили взаимно право на строеж за бъдещите обекти, определили са припадащите се общи части от сградата към всеки обект, но не са уговаряли, че дворното място ще има статута на обща част.
I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд:
1. По първия поставен въпрос /При какви предпоставки дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част на етажната собственост и при наличието на тези предпоставки собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост придобиват ли автоматично право на собственост върху общите части и в частност върху земята ?/ решението не противоречи на практиката на ВКС. Напълно в съответствие с относимата към спора константна практика на ВКС по приложението на чл.38 ЗС /например цитираното и от въззивния съд решение № 661 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1437 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., както и решение № 1010 от 29.04.1977 г. по гр.д.№ 261 от 1977 г. на ВС, ГК, I г.о., решение № 546 от 15.03.1977 г. по гр.д.№ 2896 от 1976 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 395 от 19.05.1986 г. по гр.д.№ 242 от 1986 г. на ВС, ГК, III г.о., решение № 259 от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 773 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ е прието, че дворното място, в което е построена сграда- етажна собственост, не е обща част на сградата по естеството си, а по предназначение, поради което етажните собственици могат да променят предназначението му и да уговорят то да е собственост само на един от тях или да го прехвърлят на трето лице. Затова „ШКИПЕР И КО“ ООД и „ЛС-ГРУП“ ООД, които към 13.07.2012 г. са били единствени собственици на дворното място и етажни собственици на построената в него сграда, са имали право да се договорят дворното място, без сградата, да стане изключителна собственост на единия от етажните собственици- „ШКИПЕР и КО“ ООД.
Посочената от касаторите практика на ВКС /решение № 174 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 216 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№ 131 от 1964 г. на ОСГК/ е неотносима към конкретния случай, тъй като по тези дела пред ВКС не е стоял и съответно той не се е произнесъл по съществения за настоящото дело въпрос: дали дворното място, като обща част на сграда- етажна собственост по предназначение, може по споразумение на етажните собственици да бъде прехвърлено в собственост само на един от етажните собственици.
2. По втория поставен въпрос /Може ли въззивният съд да откаже допускане и събиране на доказателства, с които делото ще се изясни от фактическа страна, щом във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна ?/ също няма противоречие между обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение, в съответствие с разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е прието, че въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата, които са поискани във въззивната жалба и които са останали несъбрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В съответствие с приетото в това тълкувателно решение, с определение от 31.05.2018 г. въззивният съд е отказал да събере посочените във въззивната жалба доказателства, защото е счел, че несъбирането на тези доказателства от първоинстанционния съд не се дължи на допуснати от този съд процесуални нарушения:
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза, която по реда на чл.40 ЗС да определи кой от ищците каква идеална част от общите части на сградата притежава, тъй като правилно е счел, че това обстоятелство е неотносимо към настоящото дело, чийто предмет не е иск по чл.40 ЗС, а установителен иск за собственост на дворното място, което по твърдение на ищците било тяхна обща собственост като обща част на построената в него сграда- етажна собственост.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение и искането за изискване и прилагане на нотариалното дело по договора за замяна, обективиран в нотариален акт № ….. от ….. ….. ….. г., том ….., рег.№ ….. по нот.д.№ ….. от ….. г., доколкото твърденията на ищците, че към момента на замяната дворното място е имало повече от един собственик и че етажните собственици, които правят замяната, притежават самостоятелни обекти в сградата-етажна собственост, не биха могли да се установят и докажат от нотариалното дело, а от представените по делото документи за собственост. Обстоятелството, че към 06.07.2012 г. /когато е издаден констативен протокол по чл.181 ЗУТ, приложен към нотариалното дело за замяната/ вече е възникнала етажна собственост между „ШКИПЕР И КО“ ООД и „ЛС-ГРУП“ ООД, е прието за доказано от съда и без този констативен протокол. Искът е отхвърлен не защото към този момент не е била възникнала етажна собственост и дворното място не е било обща част на построената в него сграда- етажна собственост по смисъла на чл.38 ЗС, а защото съдът е приел, че етажните собственици /към 13.07.2012 г.-„ШКИПЕР И КО“ ООД и „ЛС-ГРУП“ ООД./ могат да променят предназначението на дворното място и да се договарят то да остане собственост на един от етажните собственици /тъй като е обща част не по естеството си, а по предназначение/, каквото споразумение двамата етажни собственика са постигнали в договора за замяна от 13.07.2012 г.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е отказал да допусне свидетели за установяване на това, че купувачите на обекти в сградата са останали с впечатление, че изградените басейн, детски площадки и други се предлагат като общи части и са общи части на сградата, тъй като правилно е прието, че обстоятелствата, които се цели да бъдат доказани с тези свидетелски показания, са неотносими към конкретния правен спор, за разрешаването на който от значение е само дали дворното място, като обща част на етажната собственост по предназначение, е можело по съгласие на всички етажни собственици към 13.07.2012 г. да се прехвърли на един от етажните собственици.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия поставен въпрос, по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: По въпроса има практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
III. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-69 от 28.06.2018 г. по в.гр.д.№ 710 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.