1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 13.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2245 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ против Решение № 579 от 24.03.2014г. по в.т.д.№ 3005/2011г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 1072/2008г. за отхвърляне на иска, предявен срещу Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството за заплащане, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД на сумата 12 000лв.-част от дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за поддръжка на концесионната територия и стойност на извършени в нея подобрения/ от предсрочно прекратяване на договор от 18.04.2001г. за концесия на морски плаж „Река Вая” в общ размер 174 531лв.
В касационната жалба се поддържа твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да допусне служебно необходимата за изясняване на спора експертиза, след като такава не е била допусната от първата инстанция. Има ли право този съд да отмени служебно определението си за допускане на съдебни експертизи при внесен депозит за възнаграждение на вещите лица и при изрично изявление на страната за поддържане на това доказателствено искане. Наличието на допълнителната предпоставка е обосновано с позоваване на Решение № 44 по гр.д.№ 250/2011г. на Първо т.о, Решение № 30 по гр.д.№ 3905/2013г. на Второ г.о. Твърдението е, че САС съд по своя инициатива е отменил определението за допускане изслушване на поисканите от въззивника две съдебни експертизи с направени по указания на съда „детайлни уточнения и допълнителна формулировка” на поставените към вещите лица въпроси, и при внесен депозит като по този начин е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка.
В писмен отговор държавата чрез министъра на регионалното развитие оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
САС е съобразил, че ищецът в исковата молба и уточненията към нея е изложил обстоятелствата, че в резултат на незаконосъобразен отказ /Решение № 445 от 03.07.2005г./ на МС да даде съгласие за продължаване на договора за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица-морски плаж „Река Вая”, [община], сключен на 18.04.2001г. и в резултат на предсрочното прекратяване на концесията, е претърпял имуществени вреди-разноски за поддръжка на концесионната територия и за подобрения в нея, разходи за съхраняване целостта и общото експлоатационно състояние на обекта за периода 18.04.2001г.-03.07.2007г. в общ размер 174 531лв., от които под формата на частичен иск претендира възстановяване на сумата 12 000лв. В хода на въззивното производство в първото заседание на 04.04.2012г. са били допуснати поисканите едва в писмената защита, депозирана в заседанието, нови доказателства- съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, чиито задачи са конкретизирани в хода на процеса пред САС. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието. Съобразно становището на вещото лице, комуто е била възложена за изпълнение техническата експертиза, за необходимост от извършване на оглед и нужда от представяне на проекти и строителни книжа за извършени СМР и др., и невъзможност да бъде уставен контакт с дружеството-въззивник, в съдебното заседание на 15.05.2013г. на страната са дадени указания да осигури условия за оглед и документация за изготвяне на експертизата, с предупреждение, че при неизпълнение, експертизата ще бъде заличена. При констатирано въз основа на нова молба на вещото лице невъзможност да бъде установен контакт с ищеца, в съдебното заседание на 29.01.2014г. експертизата е заличена по съображения, че страната е създала пречки за изпълнението й. За да потвърди решението, съставът на САС е мотивирал, че посоченото в решението на МС основание за отказ за продължаване срока на концесията-разпоредбата на чл.72 от Закона за концесиите /ДВ бр.36/2006г./ е неприложима, не са били налице предпоставките на този текст за прекратяване на договора, поради което при ненастъпването на този юридически факт, на концесионера не се дължат на претендираното основание разходите за поддръжка на територията и стойността на извършените твърдени подобрения. За пълнота е добавено, че по делото не са ангажирани доказателства за направени разходи за поддръжката на територията като приложените фактури не обосновават извод, че описаните в тях стоки и услуги са закупени, респ. извършени във връзка с процесния обект на концесия, а част от тях касаят друг плаж по друг договор. Мотивирано е и, че не е установено реалното извършване на подобренията и то след предварителното им съгласуване с концедента, като условие за заплащането им.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от изложените от въззивната инстанция правни аргументи за отхвърлянето на иска-неосъществяване прекратяването на договора за концесията /ненастъпване на юридическия факт прекратяване на договора/, от което произтича и отсъствието на основание за връщане на концесионера на вложените за изпълнението на договора разходи. Недоказаността на твърденията за извършването им е само допълнителен аргумент за отхвърляне на иска, т.е. поставените въпроси са неотносими към решаващите изводи за отхвърляне на иска. Правен въпрос, свързан с последните не е посочен. При излагането на общото основание за допускане на обжалването касаторът превратно посочва и обстоятелствата, с които аргументира искането си-заличаването на експертизата е изцяло резултат на неговото процесуално бездействие, а не следствие на процесуално нарушение на съда, довело до неизясняване на фактите по спора. При необосноваване главната предпоставка за касационното обжалване, ВКС не дължи произнасяне относно въведената допълнителна такава.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като такива не са поискани от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 579 от 24.03.2014г. по в.т.д.№ 3005/2011г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.