О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 17,02,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 51 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д” О. – гр. Г., подадена против въззивното определение № 664 на Габровския ОС, ГК, от 23. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 338/09 г., с което е било отменено първоинстанционното определение № 2* на РС-Габрово от 20. Х.2009 г. по ч. гр. д. № 1725/09 г. по чл. 420, ал. 1 ГПК: за спиране изпълнението по изп. дело № 243/09 г. по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. № 7* което е било образувано по заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на нея изп. лист по чл. 417, т. 3 ГПК в полза на „Консорциум национална база за инструменти” ООД-гр. Габрово срещу длъжника „Е” ЕООД-гр. Габрово за сума в размер на 220 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 15.ІХ.2009 г. и до окончателното изплащане на сумата, както и 4 400 лв. – държавна такса по делото, след като от страна на третото лице- ипотекарен длъжник /настоящ частен касатор/ било постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК..
Оплакванията на търговеца-частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение на Габровския ОС при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и повторно спиране на горепосоченото изп. дело – на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, понеже съществуването на договорна ипотека било „само по себе си обезпечение, което отговаря на условията на чл. 181 ЗЗД”, а също и присъждане на разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, частният касатор „Д” ООД-гр. Габрово изтъква, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, „имащ пряко значение за крайния изход на спора”, доколкото същият касаел „съществуването на твърдяното право”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Консорциум национална база за инструменти” ООД-гр. Габрово писмено е възразило чрез процесуалните си представители по пълномощие – адвокатите от АК-Габрово А. Ив. Р. и Д. П. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „Д” ООД.
Ответното по касация „Е” ЕООД-гр. Габрово не е ангажирало становище на свой представител било по допустимостта на касационното обжалване или по основателността на оплакванията за неправилност в частната касационна жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред Габровския ОС, частната касационна жалба на ипотекарния длъжник „Д” ООД-гр. Габрово ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Възможността по възражение на длъжник да се постанови спиране на принудителното изпълнение се свързва преди всичко с преклузивен двуседмичен срок за упражняването на това право, който – съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК – започва да тече „от връчването на заповедта” и не може да бъде продължаван. От друга страна, чл. 429, ал. 3 ГПК предвижда, че изпълнителният лист срещу длъжника има сила и за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Ето защо при уважено възражение, направено обаче не от длъжник, а от трето лице, ипотекирало свой имот в полза на същия, не се стига нито до спор, нито до установяване съществуването на спорното право. Напротив, с оглед действието, което процесуалният закон свързва единствено с редовното възражение, направено от длъжник /а не от трето лице/, това установяване би могло да стане само по исковия ред на чл. 422, ал. 2 ГПК. В случая обжалваното въззивно определение не е постановено в такова исково производство за установяване съществуването на вземането на „К” ООД-гр. Габрово и поради въобще не е налице произнасяне на Габровския ОС – като въззивна инстанция, по релевирания от търговеца-частен касатор въпрос. При липсата на въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, обсъждането на всяка от трите предпоставки, визирани по чл. 280, ал. 1 ГПК, като възможна хипотеза на допустимост на касационното обжалване, е напълно безпредметно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 664 на Габровския ОС, ГК, от 23. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 338/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2