8
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
[населено място] 17.07. 2018 г.
Върховният kасационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1709 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД срещу въззивно решение № 664 от 23.03.2017 г., постановено по в.т.д. № 561/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1924 от 08.11.2016 г. по т. д. № 2476/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С него е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1 900 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8.3 от Договор №[ЕИК]/07.04.2015 г.
Преди насрочването на настоящото дело за произнасяне по чл. 288 ГПК е постъпила молба от синдика на насрещната страна – „Енемона“ АД – в несъстоятелност, за спиране на производството на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Представено е решение № 632 от 03.04.2017 г. по т.д. № 5830/2015г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, с което по отношение на ответника по касация „Енемона” АД е открито производство по несъстоятелност.
С определение № 227 от 25.09.2017 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Енемона“ АД, до настъпване на предпоставките на чл. 637, ал. 2 или ал. 3 ТЗ.
Касаторът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с молба с вх.№ 3383/30.03.2018 г. е поискал възобновяване на производството по делото.
Ответникът по касация „Енемона” АД – в несъстоятелност, чрез синдика Е. Т., оспорва молбата като счита, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по т.д. № 1709/2017 г. по описа на ВКС и моли същото да бъде прекратено като недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т.о., след преценка на данните по делото, намира молбата за възобновяване за неоснователна, а производството – за недопустимо, предвид следното:
С въззивно решение № 664 от 23.03.2017 г., постановено по в.т.д. № 561/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 1924 от 08.11.2016 г. по т.д. № 2476/2016 г. по описа на Софийски градски съд, „Енемона“ АД е осъдено да заплати на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД следните парични суми: сумата 2 215.84 лева, представляваща неустойка по Договор №[ЕИК]/ 15.11.2013 г.; сумата 66 864.94 лева, представляваща неустойка по Договор №[ЕИК]/19.03.2015 г.; сумата 21 731.13 лева, представляваща неустойка по Договор №[ЕИК]/21.07.2015 г.; сумата 161 728.23 лева, представляваща неустойка по чл. 16.3 от Договор № 380001/14.11.2008 г.; сумата 207 054.20 лева, представляваща главница по тристранно споразумение от 08.12.2014 г., както и 12 624.43 лева лихва за забава, дължима по същото споразумение, и сумата 177 608.32 лева, представляваща невъзстановена част от аванс по развален Договор №[ЕИК]/07.04.2015 г.
В тези си части решенията са влезли в сила като необжалвани. Касационна жалба е подадена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД само срещу частта от въззивното решение, с която искът на настоящия касатор на основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1 900 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8.3 от Договор №[ЕИК]/07.04.2015 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При служебна справка в Търговския регистър и преценка на писмените доказателства, представени от процесуалния представител на касатора и от синдика на „Енемона“ АД, съставът на ВКС констатира, че в производството по несъстоятелност на „Енемона“ АД от страна на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД са предявени парични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в общ размер на 739 178.86 лв., включващи: 448 882.15 лв. – главници; 12 624.43 лв. – присъдена лихва; 252 540.14 лв. – присъдени неустойки и 25 231.14 лв. – присъдени разноски. Основание на така предявените парични вземания са неизпълнени Договор №[ЕИК]/15.11.2013 г.; Договор №[ЕИК]/19.03.2015 г.; Договор №[ЕИК]/21.07.2015 г.; Договор № 380001/14.11.2008 г. и тристранно споразумение от 08.12.2014 г., а така също и парични задължения по незаплатени услуги, присъдени с протоколно решение от 02.03.2017 г. по гр.д. № 60402/2016 г. по описа на СРС и парични задължение за неплатени консумативи по Договор за абонаментно обслужване №[ЕИК]/15.03.2016 г., обективирани в 16 бр. фактури за периода 01.07.2016 г. – 31.03.2017 г.
Гореописаните вземания, произтичащи от търговски сделки с длъжника, са приети от синдика и включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, предявени от кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 08.06.2017 г. и одобрен с Определение № 5071/21.08.2017 г. по т.д. № 5830/2015 г. по описа на СГС. Други парични вземания, извън включените в списъка на приетите вземания и възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не са предявявани от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по т.д. № 5830/2015 г. по описа на СГС нито в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в допълнително установения по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Не е предявено и вземане с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1 900 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8.3 от Договор №[ЕИК]/07.04.2015 г., което вземане е въведено с касационната жалба като предмет на настоящото търговско дело.
С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което, с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл. 638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност – чл. 193, ал. 4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ – чл. 719 ТЗ/ от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл. 687 ТЗ – публични, установени с влязъл в сила акт, и вземания на работник или служител, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл. 634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им – основен едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ – Решение № 9 от 06.06.2016 по т.д.№ 3773/2014г. на І т.о. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК.
Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на самото производство по несъстоятелност, е въведена с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност /изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване, и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица/, а заварените производства се спират по силата на закона – чл. 637, ал. 1 ТЗ с изключение на предявени от длъжника насрещни права посредством насрещен иск или възражение за прихващане. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: 1. предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2. включването им в списъците, изготвени от синдика; 3. възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и 4. постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния седемдневен срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.
Когато обаче към момента на откриване с решение по чл. 630 ТЗ спрямо длъжника в производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл. 637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по – нататъшно развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно/арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл. 637, ал. 4 ТЗ/, както решението по чл. 694 ТЗ. Ако предявеното от кредитора по чл. 637, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство се възобновява на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ и продължава с участието вкл. на синдика. Ако предявеното от кредитора вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл. 690 ТЗ, производството се възобновява по чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор. И в двете хипотези на чл.637, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл. 690 ТЗ, то производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се прекратява, съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по см. на чл. 693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл. 637, ал. 1 ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл. 637, ал. 1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл. 637, ал. 1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск.
Както е посочено в акта по чл.290 ГПК, постановен по т.д.№ 1889/2013г. на І т.о., постановяването на решение по чл. 637, ал. 4 от ТЗ, с което се установява вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да се удовлетвори за вземанията си в него. По аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил предявяемото си вземане в това производство. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл. 637, ал. 4 от ТЗ е безпредметно, т.е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл. 637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл. 637, ал. 1 ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност, без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите стари кредитори с предявяеми вземания, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл. 694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на старите кредитори в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл. 694 от ТЗ, така и за това по чл. 637, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. от чл.637, ал. 6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност.
В настоящия случай, по отношение на ответника по касация „Енемона” АД, след постановяване на въззивното решение и преди депозиране на касационната жалба е открито производство по несъстоятелност с решение от 03.04.2017 г. по чл. 630, ал. 1 ТЗ, вписано в търговския регистър на 06.04.2017 г., като ищецът не е предявил вземанията, предмет на иска, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове – основен по чл. 685, ал. 1 ТЗ и допълнителен по чл. 688, ал. 1 ТЗ, поради което правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. Кога настъпва погасяването на материалното право на вземане по чл. 739 ТЗ в случая е ирелевантно за съществуването на правото на иск и на правния интерес от исковото производство относно вземането, тъй като с оглед откритото производство по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ, исковата защита на това материално право е допустима само ако вземането е предмет на производството по несъстоятелност, което условие в случая не може да се осъществи, заради преклудиране по чл. 688, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ на възможността да се упражни правото на предявяване на вземанията в несъстоятелността след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Предпоставките, при наличието на които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, са: предявеното вземане да не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или да не е включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, която последна хипотеза ще е налице, когато срещу прието и включено в списъка на синдика вземане бъде подадено възражение по реда на чл. 690 ТЗ и с определението на съда е изключено от списъка на приетите вземания. Следователно, всички хипотези, при които се възобновява спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, предпоставят вземането, предмет на спряното производство, да е било предявено в производството по несъстоятелност, т.е. предявяването на вземането, предмет на спряното производство, е абсолютно задължително условие за възобновяване на същото.
Тези предпоставки в случая не са налице. Настоящото касационно производство подлежи на прекратяване, решенията на двете инстанции – на обезсилване и производството по иска – на прекратяване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по т.д.№ 1709/2017г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.
Обезсилва Решение № 664 от 23.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 561/2017г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него Решение № 1924 от 08.11.2016 г. по т. д. № 2476/2016 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу „Енемона” АД/н/ с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1 900 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8.3 от Договор №[ЕИК]/07.04.2015г. и прекратява производството по предявения от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД срещу „Енемона“ АД – в несъстоятелност, иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 900 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8.3 от Договор №[ЕИК]/07.04.2015 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ