О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София,18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3537 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба на С. Д. К., чрез адвокат И. Ц., подадена срещу определение № 291 от 14.06.2019 г. по ч. гр. дело № 352/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено определение от 26.03.2019 г. по гр. дело № 4204/2017 г. на Районен съд – Пазарджик. С потвърденото определение съдът е оставил без уважение искането на С. К. по чл. 94, ал. 5 ПАС за възстановяване на представени с исковата молба писмени доказателства, а именно: преводно нареждане за сума в размер на 14 077.81 лв. от 5.11.2009 г., преводно нареждане за сума в размер на 21 929.78 лв. от 15.12.2009 г. и преводно нареждане за сума в размер на 7 747.81 лв. с дата 29.12.2009 г.
За да потвърди обжалваното пред него определение, Пазарджишкият окръжен съд е приел, на първо място, че в случая не е налице хипотеза по чл. 94, ал. 5 ПАС – когато поради отмяна на постановеното решение и произтичащото от това възобновяване висящността на делото се налага възстановяване на същото, включително и на постановените по него съдебни актове, с цел продължаване на производството. На второ място, съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установява документите, чието възстановяване се иска, да са били приложени по делото и впоследствие – изгубени. Посочил е, че дори да се коментира процесуален пропуск на съда, че не е изброил поименно приложените към исковата молба документи, които е приел като доказателства по делото, както и че не е указал на страната да представи посочените в п. 7, 8 и 9 от исковата молба документи, то това обстоятелство не обуславя несъмнения извод, че документите са били приложени по делото, тъй като е установена липсата на сканирани такива в служба „Регистър“, както и номерирани в служба „Деловодство“.
Жалбоподателят счита атакуваното от него определение на Окръжен съд – Пазарджик за незаконосъобразно.
В изложението към частната касационна жалба С. К. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: Приложима ли е процедурата по чл. 94, ал. 5 ПАС извън хипотезите на постановено решение на ВКС за отмяна на влязло в сила решение, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка се позовава на определение № 92/10.04.2018 г. по гр. д. № 4145/2017 г. на I г. о. на ВКС и определение № 259/30.11.2018 г. по т. д. № 1821/2018 г. на I т. о. на ВКС.
С. К. счита и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
1. Когато съдът с определение приема всички доказателства, описани в исковата молба и в отговора на исковата молба, това означава ли, че те се намират в кориците на делото и че той се е запознал с тях;
2. Може ли да се даде тълкуване на определение с такова съдържание в смисъл, че всъщност съдът не приема всички, а само някои от тях и то без да изключва изрично тези, които не приема.
Твърди, че произнасянето по горните два въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Насрещната страна – В. Е. Ш., счита жалбата за неоснователна.
След преценка доводите в жалбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същевременно съдът счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Пазарджик, по следните съображения:
Не следва да се допусне касационно обжалване по първия формулиран въпрос, по който жалбоподателят се позовава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият се отнася само до част от решаващите мотиви на въззивния съд и няма отношение към изводите в обжалваното определение, че в случая не се установява по делото документите, чието възстановяване се иска, да са били приложени по делото и впоследствие – изгубени. Относими към така визираните изводи, които са самостоятелни и формират отделно основание за оставяне на молбата по чл. 94, ал. 5 ПАС без уважение, са другите два въпроса, но относно тях в изложението липсват съображения как отговорите на тези въпроси ще допринесат за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи, относими към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изхода на спора, ответницата има право на направените разноски за производството по частната жалба в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291 от 14.06.2019 г. по ч. гр. дело № 352/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено определение от 26.03.2019 г. по гр. дело № 4204/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на В. Е. Ш., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] (кантора на адвокат П. Х.), разноски по делото в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: