О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
С., 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2032 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 2, предл. 3-то ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 398 от 14.І.2013 г. на [фирма]-С. /по-нататък [фирма] или Банката/, подадена против решение № 2003 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, постановено на 12.ХІІ.2012 г. по т. д. № 1821/2012 г., с което като начална дата на неплатежоспособността на пернишкото [фирма] е бил определен последният календарен ден на 2008 г. /тридесет и първи декември две хиляди и осма година/.
Оплакванията на Банката касатор са за постановяване на въззивното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който началната дата на неплатежоспособността на пернишкото [фирма] да се определи като ден, от който били станали изискуеми вземанията на немския кредитор, инициирал пр-вото по несъстоятелност на българския търговец.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в тази връзка са формулирани общо 5 материалноправни въпроса относно „правилното” определяне на начална дата на неплатежоспособността на търговец, представляващи предмет на произнасянето на САС с атакуваното въззивно решение, от които един, който бил решаван противоречиво от съдилищата, а останалите 4 – с характера на такива, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответните по касация търговци [фирма] със седалище в [населено място], Федерална република Германия, и пернишкото [фирма] не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от Банката въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от третото лице [фирма]-С. касационна жалба с вх. № 398 от датата 14.І.2013 г. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Пред Пернишкия ОС е било образувано производство по несъстоятелност на [фирма] със седалище в този град, инициирано по молба на немския кредитор [фирма] със седалище в [населено място]. Постановеното от първостепенния съд решение по чл. 630 ТЗ било обжалвано от последния пред САС единствено в частта му относно началната дата на откритото с това решение пр-во по несъстоятелност. Следователно [фирма]-С., като трето за това производство лице, атакува направо въззивното решение, но без същата Банка да е била страна в процеса пред САС. Тезата й за наличие на процесуална легитимация е резултат от неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ, понеже с последната законодателят е предвидил възможността за въззивно обжалване на решенията по чл. чл. 630 и 632 ТЗ от третите, неучаствали в първоинстанционното пр-во лица, лимитативно изброени в текста на ал. 2 на чл. 613а ТЗ. Щом като изключението се отнася само до възможността за иницииране на въззивно пр-во, то процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са онези сред изрично посочените трети лица, придобили качеството „страна” в производството пред съответния въззивен съд, докато Банката настоящ касатор няма такова качество. (В този смисъл са и следните определения на състави от ТК на ВКС: 1/ Опр. № 335/4.V.2011 г. по т.д. № 330/2011 г.; 2/ Опр. № 196/22.VІ.2012 г. по т.д. № 5050/2012 г.). В заключение, допълнителен аргумент за настоящето разрешение представлява и обстоятелството, че в касационното производство е недопустимо представянето на нови доказателства, каквито по естеството си са приложените от [фирма] към жалбата й досежно качеството й на лице от кръга на изрично посочените в текста на чл. 613а, ал. 2, предл. 3-то ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма]-С. с вх. № 398/14.І.2013 г. , подадена против решение № 2003 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 12.ХІІ.2012 г., постановено по т. д. № 1821/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2