О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 1460 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от С. Г. З. от [населено място] против въззивно определение № 4979 от 1.03.2018г. по в.ч.гр.д. № 16718 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено определение № 204562 от 30.08.2017г. по гр.д.№ 52121/2014г.на СРС като е оставена без разглеждане молбата му с вх.№ 5070376 от 10.05.2017г. за допълване на решение от 3.01.2017г. с произнасяне по недопустим иск да бъде отбелязано, че заповедта за уволнение е получена от НОИ, а не от работодателя. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено и делото върната на районния съд за произнасяне.
Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение да се връчва от служители на НОИ и ако да – кога тя е редовно връчена, при положение, че върху същата липсва отбелязване за връчване?” Счита, че въпросът е важен поради създалата се практика работниците и служителите да научават от НОИ за прекратяване на трудовото им правоотношение, когато недобросъвестни работодатели не спазват процедурата по КТ.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател, след като са били уважени от РС исковете му по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ и чл.128 т.2, чл.262 ал.1 КТ, е подал молба за допълване на решението „с указание ответникът да върне трудовата книжка и да отбележи, че заповедта за уволнение е получена от НОИ”. СРС е оставил без уважение това искане.
Въззивният СГС, със сега обжалваното определение, е потвърдил акта на СРС досежно извода за неоснователност на искането за отбелязване,че заповедта за уволнение е получена от НОИ, а в останалата част го е отменил и го е върнал с указания на СРС. Релевантните за настоящето касационно производство мотиви са, че подобно искане в исковата молба няма, а и в закона не е уреден изричен иск за установяване кой е връчил заповедта за уволнение. За самостоятелното установяване на това обстоятелство в случая не е налице правен интерес, тъй като фактът, че заповедта за уволнение е породила действие е бил предмет на доказване по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, който е разгледан в производството по делото и по него е налице произнасяне.
Имайки пред вид така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е от значение за изхода на спора и за него не е налице и посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. /Нормата на чл.280 ГПК е приложима с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК/. Въпросът не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията по т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Доколкото посоченият от касатора въпрос определя рамките, в които касационният съд селектира жалбите, когато той не отговаря на посочените изисквания, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 4979 от 1.03.2018г. по в.ч.гр.д. № 16718 по описа за 2017г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.