4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
[населено място] ,22,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април,през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3948 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. Х. Н. против решение № 1689 / 02.08.2013 год. по гр.д. № 2188 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта ,с която с решението е отменено решение № 2249 / 29.03.2013 год. по гр.д.№ 1940/ 2012 год. на СГС, ГК за присъждане , на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ, на 3000 лева обезщетение за имуществени вреди, както и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди , считано от датата на застрахователното събитие – 02.10.2010 год. и до 11.01.2012 год., като въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение на имуществени вреди и този по чл. 86 ал.1 ЗЗД за горепосочения период . Атакува въззивното решение и в частта,в която потвърждава първоинстанционното,за отхвърляне предявеният иск с правно основание чл.288 ал.1т.1 КЗ, за сумата над присъденото от 36 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 02.10.2010 год. по вина на водача на неиидентифицирано превозно средство , до претендираните от ищеца 73 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД , относно приетото 50% съпричиняване , и чл.52 ЗЗД,относно определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди,както и в противоречие с чл. 84 ал.3 ЗЗД , досежно възприетия , различен от този на застрахователното събитие, начален момент на забавата на ответника – Г. фонд.
Ответната страна – Г. фонд – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , извън претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, чиято цена е под законодателно определения минимален праг за търговски ,а и за граждански дела и предпоставя недопустимост на касационната жалба , на основание чл.280 ал.2 ГПК .
Въззивният съд е потвърдил справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 02.10.2010 год. – 36 000 лева .Съобразявайки характера и степента на множеството увреждания,общия лечебен и възстановителен период,остатъчните проявления на уврежданията,вкл. в резултат на черепната травма, хипотрофия на дясна бедрена става,остатъчни козметични дефекти, трайната остатъчна деформация на дясната раменна кост, съответно търпимите от пострадалия емоционални и битови неудобства по време на лечението,вкл. продължителния постелъчен режим,съдът е приел справедлив размер на обезщетението от 72 000 лева, при претендирани от самия ищец 73 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди . Намаляването на размера на обезщетението до присъдените 36 000 лева е изключително резултат от решаващия извод на съда за съпричиняване на пострадалия, в размер на ? .Същото е прието на основание САТЕ досежно механизма на ПТП, установено в причинна връзка с управление на неидентифицирания увреждащ лек автомобил ,с неразрешена за участъка скорост и поведението на самия пострадал, пресичащ на необозначено за това място, вкл. сам предприел маневра след стъпване на пътното платно, осъзнавайки увреждащия автомобил като опасност. Предвид това, независимо че и при неразрешената скорост ударът е бил предотвратим, с оглед възможността за възприемане пострадалия като опасност, от момента на стъпването му на пътното платно , въззивният съд е счел, че същият е съпричинил увреждането, нарушавайки чл.113 ал.1 ЗДвП, непресичайки пътното платно на установено за това място, каквото в случая е бил намиращия се в близост подлез – под цялата ширина на пътното платно на бул. „ България „ и с изходи за всички посоки на кръстовището.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и чийто отговор обуславя решаващите мотиви на въззивния съд , както относно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди и относно приетото съпричиняване, така и по отношение началния момент на дължимата лихва за забава по претенции срещу Г. фонд , в съответствие с наведените касационни доводи .Н Най – общо е посочено наличие на противоречива съдебна практика . Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане касационното обжалване, като изключва необходимостта, а и възможността от произнасяне по кумулативно изискуемия допълнителен селективен критерий , зададен в случая в хипотезите на чл.280 ал. 1 т.2 ГПК / с цитирани 4 решения на Софийски апелативен съд / и формално – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не е установено влизането на съдебните решения в сила , напълно достатъчно за несъобразяването им като казуална съдебна практика , по смисъла на т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Поначало хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК предпоставя цитиране на казуална съдебна практика предлагаща обективен идентитет на спора, разрешен в същата и процесния, т.е. идентичност в релевантните за решаващия за съда извод факти и обстоятелства, в отговор на идентичен правен въпрос . Такъв обективен идентитет, с оглед спецификата на всяко непозволено увреждане , като механизъм на настъпване на увредата и конкретните й характеристики,е поначало трудно постижим. Цитираните съдебни актове, обаче, не предлагат такъв дори в общия , решаващ за изхода на спора факт – поведението / действие или бездействие / на пострадалия , предпоставило прието съпричиняване на вредоносния резултат, впрочем изключително обусловило размера на присъденото тук обезщетение , с оглед определения от съда справедлив размер на същото , преди приспадане на съпричиняването – 72 000 лв. , при претендирани от ищеца 73 000 лева. В посочените решения не е разгледана идентична на настоящата хипотеза – на предприето пресичане на необозначено за това място на пътното платно, при наличие в близост , при това на удобен, съобразно преценката на съда, като предоставящ достъп във всички посоки, подлез. Така в реш. № 432 / 14.03.2011 год. по гр.д.№ 850 / 2010 год. на САС съпричиняване е отчетено в размер от 1 /4, но в хипотеза на придвижване в нарушение на правилата за движение – не в лентата за насрещно движение,а в тази по посока на собственото придвижване . Съобразено е обаче, че оформеният само в едната лента тротоар,е бил затревен и в невъзможност да се ползва по предназначение.В реш. № 903 / 23.11.2010 год. по гр.д.№ 1149 / 2009 год. на САС , съпричиняването е прието в идентична на настоящата степен – 1 / 2 , но в хипотеза на предприето от пострадалия пресичане на пътното платно в опасна близост с автомобила , в тъмните часове на денонощието . В реш.№ 908 / 14.04.2011 год. по гр.д.№ 908 / 2010 год. на САС не е посочена приетата степен на съпричиняване , изводима от мотивите на решението като 1 /4 , но в хипотеза на предприето пресичане от пострадалия на 20 метра встрани от съществуваща пешеходна пътека , чието местонахождение се обозначава със специален предупредителен знак , изискващ допълнително внимание от водача на МПС относно конкретната пътна обстановка .Реш. № 1531 / 07.12.2009 год. по гр.д.№ 1080/ 2009 год. на САС възприема съпричиняване от 1 / 5 , в хипотеза на пресичане на пешеходец на необозначено за това място , но не коментира наличието на намиращо се в близост, подходящо с оглед целта на пешеходеца и достъпно място за пресичане. Преценена е по-висока степен на съпричиняване на водача на МПС, предвид обстоятелството, че е навлязъл в еднопосочна улица / обратно на разрешеното движение по същата / , т.е. причинил е ПТП на място, където изобщо не е следвало да се намира, спазвайки ЗДвП . Никое от цитираните решения не е постановено по искове срещу Г. фонд, с правно основание чл.288 ал.1 КЗ , поради което и същите не биха могли да съставляват относима казуална практика по въпроса относно началния момент на присъдима лихва за забава в издължаване на обезщетението от Г. фонд.Впрочем по този въпрос е налице задължителна съдебна практика – решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК, с която въззивното решение е съобразено / така реш.№ 217 от 21.12.2010 год. по т.д.№ 149 / 2009 год. ІІ т.о. ВКС , реш.№ 60 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 381 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС и др./ . Както се посочи по-горе, никое от цитираните съдебни решения – казуална съдебна практика – не е доказано да е влязло в сила, поради което , дори при различие в извода относно наличието на обективен идентитет , допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не би бил обоснован. Формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не покрива изискването за обосноваването му в тази хипотеза.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Х. В. против решение № 1689 / 02.08.2013 год. по гр.д. № 2188 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, в частта , с която с решението е отменено решение № 2249 / 29.03.2013 год. по гр.д.№ 1940/2012 год. на СГС,ГК, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди , в размер на 3 000 лева , на основание чл.288 ал.1 КЗ и е отхвърлен този иск .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната пред Върховен касационен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1689 / 02.08.2013 год. по гр.д. № 2188 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав,в останалата му обжалвана част .
Определението за недопускане касационното обжалване е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :