О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
С., 24.04.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4057/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. М. и А. И. Н., чрез пълномощника им адвокат Г. С., срещу въззивно решение №32/10.02.2016г. по гр.д. №776/2015г. на Хасковския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по няколко въпроса : 1.Преценката за изтекла придобивна давност за процесния имот по кой закон се преценява –ако се касае за реституция по ЗСПЗЗ, придобивната давност не се зачита и започва да тече от 22.11.1997г. /чл.5,ал.2 ЗВОНИ/; 2./По установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест в процеса; 3./В чия тежест е представянето на доказателства, че процесният имот е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, бил е актуван за държавен или е земя по чл.19 ЗСПЗЗ; 4./Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината може ли да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Прилагат се решения на ВКС и други съдилища с твърдение, че обжалваното им противоречи.
Ответникът по касационната жалба [община] не изразява становище в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №152/2015г. по гр.д.№ 886/2014г. на Районен съд – Харманли, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. М. и А. И. Н. срещу [община] положителен установителен иск за правото на собственост по отношение на ПИ идентификатор 77181.25.382 по КК на [населено място] ведно с построената в него вилна сграда.
Въззивният съд е приел, че ищците твърдят, че са собственици на имота на основание осъществявано от тях и наследодателя им владение, считано от 1978 год. до настоящия момент, поради което са придобили имота по давност. [община] не оспорва факта на упражнявано от ищците ползване на имота, но твърди, че е собственик на същия на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Със заповед № РД – 11 – 221/2004 г. на Областния управител на основание чл.4 к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и списък на имотите на собствениците преди образуване на ТКЗС и ДЗС в същата местност, в който е включен и процесния имот. Ищците не са заявявали реституционни претенции за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Спорният имот е бил предоставен от общината за ползване на техния наследодател. Ищците не са доказали да са придобили имота на оригинерно или деривативно основание. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. Безспорно е установено, че в периода – 1976 год. – 1979 год. на наследодателя на ищците е било предоставено ползването на спорния имот, който и понастоящем е със статут на земеделска земя. Последното се доказва от представената от ищците скица № 15 – 179004 от 05.06.2014г., с отразено в нея предназначение на територията – земеделска, с отбелязване на предходната идентификация на имота по предходен план, включен и в представения от ответника списък на имотите на собственици преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Видно от същия списък е, че имотът е бил включен в плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предназначението на спорния имот като земеделска земя, заявено от ответника, не е опровергано от страна на ищците. В подкрепа на същото са и показанията на доведените от тях свидетели, които сочат, че процесният имот им е бил предоставен за земеделско ползване от общината. Няма доказателства за промяна предназначението на имота – от земеделски в селищен. През целия период на упражнявана от ищците фактическа власт имотът е ползван за лозе. Застрояването му с вилна сграда не е довело до промяна в предназначението му, предвид вида на застрояването – вилна сграда с площ от 23 кв.м., както и липсата на данни същата да се е ползвала за задоволяване на жилищни нужди или имота да е бил включван в регулационния план на града. В случая намира приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила – 22.11.1997 г. След като имотът е бил предоставен на ищците за ползване от общината и предвид липсата на доказателства, че той е принадлежал на друго юридическо или физическо лице, от което те да са го придобили, следва, че е станал общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Към момента на установяване на фактическа власт върху имота е действала установената в чл.86 от ЗС забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти. След отпадане на забраната за придобиване по давност на имоти – частна държавна и общинска собственост, съгласно чл.86 ЗС /ред. ДВ, бр.33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./, намира приложение цитираният по-горе чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997 г. Считано от 22.11.1997 г. до 01.06.2006 г., когато нормативно е спрян срокът на придобивната давност /§ 1 ЗД на ЗС, ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./, не е изтекъл десет годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, необходим да се придобие правото на собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК.
В разглеждания случай поставените от касаторите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като не са обуславящи за изхода на делото. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е със статут на земеделска земя, находящ се в терен по§4 ПЗР ЗСПЗЗ, а на ищците е било предоставено от общината правото да го ползват. Имотът подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е реституиран е станал общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Фактическото ползване/държане на имота от страна на ищците след предоставянето им от общината принципно няма характеристиките на владение, а освен това до изменението на чл.86 ЗС е налице и законова забрана за придобиването му по давност. Изводите на въззивния съд са в съответствие със задължителната за него практика на ВКС. В допълнение следва да се посочи, че касаторите не конкретизират кои правни въпроси са решени в противоречие с посочените многобройни съдебни решения. Те разглеждат различни случаи – всеки с конкретна фактическа обстановка. При това положение не могат да се преценят като относими към решаващите изводи на въззивния съд и не обосновават приложимост на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и направени от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №32/10.02.2016г. по гр.д. №776/2015г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: