3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
С., 27.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1058/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. Ж. чрез пълномощници адв. Н. М. и адв. Л. М. – Софийска адвокатска колегия против определение № 629 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 7271/2013 г. на Върховен касационен съд, първо г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 28113/11.10.2013 г. на Д. Д. Ж. срещу определение № 2814 от 27.09.2013 г. по ч. гр. дело № 2543/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът [фирма] [населено място], [община] чрез пълномощник адв. Д. М. – Адвокатски колектив [населено място] в писмен отговор оспорва частната жалба. Претендира съдебни разноски по представен списък за разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че първоинстанционният съд е сезиран с иск за внасяне от страна на длъжник по реда на чл. 526, ал. 2 ГПК на сумата 5000 лв. необходима за премахване на два подпорни зида и изградена ограда в УПИ ІІ-58 – селски туризъм в кв. 22, землището на [населено място], [община], поради което подадената частна жалба е недопустима като насочена срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК.
Определението е правилно.
Неоснователно се поддържа в частната жалба, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., има предвид, дела с цена на иска 4999,99 лв., а делата с цена на иска 5000 лв. и нагоре подлежат на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е ясна и приложена точно от съда. Извън касационен контрол са делата с цена на иска „до 5000 лв.”. Делата с цена на иска 5001 лв. не са „до 5000 лв.” и подлежат на касационно обжалване.
Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, приложима при обжалването на определения, какъвто е настоящият случай, към който има отношение и разпоредбата чл. 248, ал. 3 ГПК, според която определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. По аргумент за обратното, не подлежи на касационно обжалване определението за разноски, решението по което не подлежи на касационен контрол.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 629 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 7271/2013 г. на първо г. о., Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Ж. да заплати на [фирма] [населено място], [община], съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ