2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2487 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С., представлявана от адв. М. П. срещу решение № V-35 от 30.04.2015г. по в.гр.д. № 271/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2247 от 24.11.2014г. по гр.д. № 10047/2013г. на Бургаски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по иск на [фирма], че В. С. С. дължи на ищеца сумата 8 017,55 лева – дължима главница по анекс № 1 от 15.09.2011г. към договор за банков кредит № 326 от 01.08.2008г.; сума в размер на 300,80 лева като лихви по договора за периода от 22.02.2012г. до 26.05.2013г., както и законната лихва за забава от датата на сезиране на съда със заявлението по чл.417 ГПК – 28.05.2013г. до окончателното изплащане на задълженията, които са предмет на заповед № 2662/29.05.2013г. по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 4150/2013г. на Бургаски районен съд.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като съгласно чл.280, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и е постановено по предявен от [фирма] против В. С. С. иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му в размер на 8 017,55 лева – главница по анекс № 1 от 15.09.2011г. към договор за банков кредит № 326 от 01.08.2008г. и в размер на 300,80 лева – договорни лихви за периода от 22.02.2012г. до 26.05.2013г., както и законната лихва за забава от датата на сезиране на съда със заявлението по чл.417 ГПК – 28.05.2013г. до окончателното изплащане на задълженията, които са предмет на заповед № 2662/29.05.2013г. по чл.417 ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 4150/2013г. на Бургаски районен съд. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от договор за банков кредит – абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване – 10 000 лева.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на В. С. С., представлявана от адв. М. П. срещу решение № V-35 от 30.04.2015г. по в.гр.д. № 271/2015г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: