О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 30.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 96 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Й. П. против определение № 52 от 25.01.2012г. по гр.д.№ 869/2011г. на Добрички окръжен съд, с което се прекратява производството по същото въззивно дело в частта, с която се обжалва решение № 53/16.05.2011г., постановено по гр.д.№ 425/2010г. на РС-Генерал Тошево в частите, с които са били отхвърлени като неоснователни претенциите му против Г. Й. П. и М. Д. П. и против Г. И. А. и А. А. А. за признаване на установено на основание чл. 40, във вр. с чл. 26, а1 пр..3 от ЗЗД, или относителна недействителност по чл. 76 от ЗН на договора за покупко-продажба, извършен между Д. Г. Й., чрез пълномощника си Г. Й. П., като продавач и последния в качеството му на купувач, оформена с н.а. № 23,т.ІІ/2010г. РС-Генерал Тошево.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел, че ищецът в производството по делба е искал само установяване в мотивите на нищожност на сделката, или на относителна недействителност, задължен е бил от съда да внася държавни такси за непредявени от него искове, а и не му е указан размера на таксите, които трябва да внесе по всеки от исковете. Моли определението да се отмени.
Ответниците Г. Й. П. и М. Д. П. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Жалбоподателят е предявил иск за делба на земеделски земи против Г. Й. П. и М. Д. П. и против Г. И. А.. С исковата молба, ищецът е твърдял нищожност на упълномощаване поради договаряне във вреда на представлявания и на извършената с него сделка поради накърняване на добрите нрави предвид липсата на еквивалентност и искане за установяване относителната недействителност на сделка на основание чл. 76 от ЗС. Тези искания са заявени в исковата молба като преюдициални въпроси, по които да се произнесе съдът. В определение от 25.01.2011г. по гр.д.№ 425/2010г. и в доклада на РС по делото те са квалифицирани именно като възражения, а не като отделни искове. Въпреки това РС се е произнесъл с диспозитив по тези искания, като е отхвърлил иска за нищожност на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и иска за относителна недействителност по чл. 76 от ЗН и като последица е отхвърлен и иска за делба по отношение на Г. Й. П. и М. Д. П.. Допусната е съдебна делба между ищеца и Г. И. А. и съпругата му А. А. А. по отношение на два от трите делбени имота, а за третия – иска е отхвърлен.
Въззивният съд е оставил без движение исковата молба и въззивната жалба, тъй като е приел, че са предявени освен иска за делба още три иска. Дал е указания за посочване цена на исковете за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави и за относителна недействителност. С молба от 26.09.2011г. отново е посочено, че исканията са за установяване нищожност и относителна недействителност само в мотивите, но въпреки това е формулиран петитум по всяко от исканията. Внесена е държавна такса в размер на 179 лв. За обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба са внесени 25 лв. още с възивната жалба. В открито съдебно заседание на 23.01.2012г. отново е обсъждан въпроса и пълномощника на жалбоподателите е уточнил, че е искано произнасяне по възражения, че ако се приеме предявяване на искове, то това указание е изпълнено, но определената от съда държавна такса не е съобразена с чл. 72 ал.2 от ГПК – това, че иска за нищожност на сделката и за обявяването й за относително недействителна са предявени против едни и същи лица, втория като евентуален.
С обжалваното сега определение е прекратено производството по иска за нищожност на сделката на основание чл. 40 във вр. с чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави или за обявяването й за относително недействителна на основание чл. 76 от ЗН.
Определението е неправилно. Предявен е иск за делба. В това производство могат са се правят искания за установяване съществуване, или не на правоотношение предвид задължението на съда да установи действителните квоти на съсобственост. Възможността да се упражни правото по чл. 76 от ЗН чрез възражение е разгледана в т.1 от ТР № 1/2004г. По искове за собственост и за делба винаги може да се твърди нищожност на сделка само в обстоятелствената част на исковата молба и да се претендират последиците от това – наличие на собственост, ревандикация, или на съсобственост и делба. По така предявени искания, съдът се произнася само в мотивите на решението, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова по тези искания не се събира държавна такса, те не съставляват предявяване на самостоятелен иск. Щом ищецът не е формулирал петитум по иска за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави или за установяване на относителна недействителност, то той не дължи и заплащане на държавна такса по тях. РС се е произнесъл в диспозитива на решението и по тези искания. Въззивната инстанция не е констатирала, че не е формулиран петитум по тези искове, по които РС се е произнесъл с отделни диспозитиви. Вместо това е прекратено само въззивното производство по тях, което при влизане на определението в сила, има за последица влизане на решението на РС в сила в тази част.
Неправилни са дадените указания за събиране на държавна такса. Ако въззивната инстанция е считала, че такава е дължима, е следвало да посочи размера й като стойност. Не е достатъчно посочването на правните основания за дължимостта. Задължение на ищеца е да посочи цената на иска, а ако има затруднение за определянето й, това е задължение на съда – чл. 70 от ГПК. Съдът събира прости и пропорционални такси и при вторите следва да е ясно за страната каква сума следва да внесе предвид последиците от не внасянето й. Това задължение произтича от чл.7, ал.1, във вр.с чл. 129 от ГПК и е свързано с това, че указанията трябва да са ясни за страната, за да извърши надлежно указаното и процесуално действие по движението на делото.
Или в обобщение, обжалваното определение на въззивната инстанция е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ООТМЕНЯ определение № 52 от 25.01.2012г. по гр.д.№ 869/2011г. на Окръжен съд – Добрич
ВРЪЩА делото на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: