О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 07.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3666 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Постъпили са частни жалби от С. И. М. и М. И. З. против определение № 471 от 05.04.2018 г. по ч. гр.д.№ 184/2018 г. на Софийски окръжен съд, в частта с която е потвърдено определение от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 751/2016 г. на РС-Ихтиман. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявеният от М. И. З. против М. С. М., С. И. М. и И. И. М. иск за делба на парична сума в размер на 1860,65 лв., останала в наследство от И. Н. М..
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като и паричните средства следва да се третират като движими вещи и по отношение на тях следва да се извърши делба.
В двете идентични изложения към частните жалби с еднакво съдържание са формулирани шест въпроса: 1.Съставляват ли решенията на отделения на ВС, постановени по конкретно дело задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 2801 ал.1 т.1 ГПК и длъжен ли е решаващият съд да се съобразява с тях при постановяване на решението си. 2.Ако един от наследниците е изтеглил целият наследствен влог, оставен от наследодателя и облигационното отношение с банката е прекратено, то този наследник държател ли е на особения вид движима вещ – пари за останалите наследници и възникват ли облигационни отношения между наследниците в тази хипотеза. 3. Следва ли в предходната хипотеза да се допусне делба на държаните от един от наследниците пари, като се има предвид, че те са движими вещи, както това се допуска за другите вещи. 4. Съставляват ли решения на ВС до 1989 г. по отношение недопустимостта на иска за делба на пари остаряла и несъобразена със съвременните обществено-икономически условия практика, която следва да бъде коригирана. 5. Нарушен ли е принципът на процесуална икономия при изключване на парите от предмета на делбата при възможността в делбата да се правят оспорванията по чл. 343 ГПК. 6 Нарушава ли се правото на защита на останалите наследници, които не държат наследствените пари, като биват принудени да водят други дела с нови разноски. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
М. С. М. оспорва частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Жалбоподателката М. И. З. е предявила срещу М. С. М., С. И. М. и И. И. М. иск за делба на наследството, останало от И. Н. М., починал на 01.01.2015 г., което включва парични средства в размер на 1860,65 лв.. Сумата е била на влог в [фирма]. С исковата молба е представено писмо от тази банка, че на 05.01.2015 г. /след смъртта на наследодателя/ са изтеглени 1300 лв., на 07.01.2015 г. са постъпили 550 лв. – последната пенсия на наследодателя, която е изтеглена същия ден.
Първоинстанционният съд е приел, че делба е допустима само на вещи и вещни права, които могат да бъдат включени в гражданския оборот. Парите, чиято делба се иска не са вещ или вещно право. Паричното вземане е облигационно и не подлежи на делба.
Въззивната инстанция е възприела тези изводи и е потвърдила обжалваното определение в тази част.
Първият и четвъртият въпроси относно това съставляват ли решенията на отделения на ВС, постановени по конкретно дело задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и длъжен ли е решаващият съд да се съобразява с тях при постановяване на решението си, както и решения на ВС до 1989 г. по отношение недопустимостта на иска за делба на пари остаряла и несъобразена със съвременните обществено-икономически условия практика ли са следва да бъде коригирана тя, са неотносими към предмета на спора, тъй като съдилищата по същество не са се позовали на такава практика, а са изложили собствени мотиви за недопустимостта на иска за делба на парични суми. Отговорът на тези въпроси няма да се отрази върху крайния изход от спора.
Вторият и третият въпрос могат да бъдат преформулирани така: Допустим ли е иск за делба на парични средства по влог на наследодателя, изтеглени само от някой от наследниците след откриване на наследството. Този въпрос е относим към спора. По него е постановена съдебна практика при действието на отменения ГПК. С Р № 2857-64-І е прието, че парична сума не може да бъде предмет на иска за делба. Всеки от наследниците може да търси своя дял от парите без да е необходимо преди това да е извършена делба. Р № 2495-83-1 приема, че облигационните вземания на наследодателя се считат поделени между наследниците с откриване на наследството и приемането му е не подлежат на съдебна делба, защото съгл.чл. 34 ЗС чл. 69 ЗС делба се допуска на вещи – движими и недвижими и на вещни права, а паричната сума предполага облигационно вземане. Р № 708-87-1 допълва тези съображения и по отношение на влоговете на бившите съпрузи, които при действието на СК от 1985 г. бяха съпружеска имуществена общност. Изрично е подчертано, че защитата на съпруга, който не е получил частта си от влога е чрез друг вид иск, съответен на правото му, а не чрез иск за делба. Р № 977 от 14.10.1991г. на І гр.о. на ВС приема, че парите не са движима вещ и по отношение на тях иск за делба на наследство е недопустим. Тъй като претенции за сметки могат да се предявят само когато са свързани със съсобствените вещи, паричните суми, останали в наследство не могат да бъдат и предмет на претенция за сметки във втората фаза на делбата.
Тази съдебна практика е актуална и към настоящия момент. Тя не се влияе от новите социално-икономически отношения. В теорията винаги се е приемало, че парите са особен вид потребима вещ, която не подлежи на съдебна делба. С откриване на наследството и приемането му всеки от наследниците получава припадащият му се дял съответен на квотата от паричната сума, останала в наследство и може да я получи. Ако някой от наследниците е получил без основание по-голяма сума от припадащата му се част, съответна на наследствената му квота, отношенията с другите наследници следва да се уредят чрез института на неоснователното обогатяване. Правото на парично вземане е притезателно право и се упражнява чрез предявяване на осъдителен иск, ако сумата не бъде предадена доброволно. Правото на делба е потестативно /преобразуващо/ и се упражнява чрез конститутивен иск. Различната характеристика на правото на делба и на притезателното право да се получи определена сума предполагат защита чрез различни искове в различни производства / общо исково и особено/, разглеждани по различен ред, съгласно ГПК, поради което принципът за процесуална икономия е неприложим.
Тъй като въззивното определение е съобразено с трайно установената съдебната практика по относимите спорни въпроси по делото и не е доказано наличието на друга по същите въпроси в противен смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наличието на цитираната съдена практика, която е актуална и към настоящия момент и съответства на становищата в доктрината е основание да не се допуска касационно обжалване и на другото наведено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 471 от 05.04.2018 г. по ч. гр.д.№ 184/2018 г. на Софийски окръжен съд по частни жалби, подадени от С. И. М. и М. И. З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: