О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 22.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1236/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Т. К. и Е. Д. К. против решение №118/22.05.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №216/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №748/12.01.2009г. постановено по гр.д. №1069/2000г. по описа на П. районен съд,като са отхвърлени исковете предявени от К. Т. К. и Е. Д. К.,с които се иска да бъде признато за установено по отношение на М. М. Б. и Г. Й. Б.,че ищците са собственици на процесната част от описания в решението недвижим имот,като бъдат осъдени ответниците да предадат владението на процесния имот и им заплатят сумата от 1300 лева,представляваща обезщетение за наемоподобни доходи,от които са лишени за периода от 22.04.1999г. до датата на предявяване на иска-25.05.2000г.,ведно със законната лихва,като неоснователни.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че е налице противоречие между обжалваното решение и решенията,постановени по гр.д. №674/2001г. по описа на П. окръжен съд,частично изменено с решение по гр.д. №2473/2003г. по описа на Софийски апелативен съд,което е потвърдено с решение №993/05.10.2007г. на В. касационен съд,Първо гражданско отделение,постановено по гр.д. №1081/2006г.по описа на съда,тъй като са се съдилищата са се произнесли по материалноправен и процесуалноправен въпрос,свързан с правните последици от една и съща правна сделка-за продажба на недвижим имот,съгласно нотариален акт №189,т.ІV,н.д. №2060/1998г. на нотариус при ПРС,като е прието с горепосочените решения,постановени по едно производството,че сделката е действителна,а с обжалваното въззивно решение е прието,че е нищожна,поради което са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК. Наред с това се поддържа от касаторите,че с влязлото в сила горепосочено решение, съдът се е произнесъл по преюдициален въпрос,който не е бил взет предвид при решаването на спора,който е разрешен с обжалваното въззивно решение,и правните въпроси,отнасящи се до обвързаността на съда от преюдициално решен въпрос и обхвата на стабилитета на решението по един вече разрешен преюдициален въпрос,са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба М. М. Б. и Г. Й. Б.,с писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че за процесния имот е бил съставен констативен нотариален акт за собственост на ответника М. М. Б. №189,т.ІІІ,н.д. №950/1979г. на нотариуса при ПРС,като по силата на договора за покупко- продажба от 07.08.1998г.,съгласно нотариален акт №189,т.ІV,н.д. №2060/1998г. по описа на нотариус И. И. ,ответниците М. и Г. Б. ,чрез пълномощника си Д. А. З. продали на Р. К. Т. описаната ? идеална част от собственият си недвижим имот,като впоследствие на 22.09.1999г. Роман К. Т. продал имота на ищците К,по силата на нотариален акт №134,т.1,н.д. №390/1999г. Съдът е отбелязъл,че твърденията на ищците,че сделката е действителна се основават на влязлото в сила решение по гр.д. №674/2001г. по описа на П. окръжен съд,оформена с нот.акт №189/1998г.,докато ответниците поддържат,че ищците са придобили имота от лице ,което не е било собственик- Р. К. ,тъй като договорът оформен с нот.акт №189/1998г. е нищожен,като се позовават на разпоредбата на член 152 от ЗЗД. При анализа на доказателствата,свързани с упълномощаването на Д. З. от ответниците,както и предхождащите това правоотношения ,възникнали между тримата на основание договор за заем и предварителен договор за покупко-продажба,които както и пълномощното са от една и съща дата 12.11.1997г.,съдът е стигнал до извода,че е налице хипотезата на член 152 от ЗЗД,тъй като постигнатото съглашение е недействително,а пълномощното не е породило правни последици,защото е нищожно,при което окончателния извод на съда е че договорът за продажба на процесния имот, оформен с нот.акт №189/1998г. не е породил правни последици,тъй като липсва съгласие на продавачите,представлявани по силата на една нищожна упълномощителна сделка.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторите са позовават на влязлото в законна сила решение по гр.д. № 674/2001г. по описа на П. окръжен съд,с който е отхвърлен иска на М. Б. и Г. Б. за унищожаване,поради измама на договора от 07.08.1998г. за покупко-продажба на описания недвижим имот,който договор е сключен с нот.акт №189,т.І.,н.д. №2060/1998г. по описа на нотариуса при П. районен съд,както и иска за обявяване за нищожен на нотариален акт №134,т.І,н.д. №390/1999г. на нотариус И. И. Правният въпрос,който е от значение за изхода на делото,според касаторите се отнася до действителността на сделката. Предмет обаче на иска,заявен по горепосоченото дело е искането за унищожаване на договора за продажба,а този заявен по настоящото производство,с предмет на иска ревандикация на имота,е бил отхвърлен,тъй като сделката-цитираната покупко-продажба по но.акт №189/1998г. е недействителна. Следователно освен,че горепсоченото влязло в законна сила решение е постановено по различен правен спор,също така произнасянето на съда по правния въпрос от значение за изхода на делото е различен,защото и основанията на които са заявени съответните претенции в предхождащото горепосочено дело и настоящото са различни,поради което не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на заявеното основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.3 от ГПК се изисква с разрешаването на правния въпрос от значение за изхода на делото-в случая,заявен от касаторите като въпрос за преюдициалност на спора и обективи и субективни предели на силата на пресъдено нещо, да се допринесе за промяната поради неточно тълкуване на създадена практика или осъвременяването й,с оглед настъпили изменения в законодателството,а за развитие на правото,когато законите са неточни,непълни,неясни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №118/22.05.2009г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №216/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: