О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
София,09.02.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1607 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. М. З. и Е. И. З. чрез адв. И от АК – Видин против решение № 125/16.07.2009 г. на Видинския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 240/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е потвърдено това на първата инстанция, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по иск на купувача М. П. против обещателите Й. и Е. З. .
Съдът приел за установено, че между страните има валидно сключен предварителен договор от 12.05.2003 г., по който плащането на цената е трябвало да стане до 30.06.2008 г., а прехвърлянето на имота до седем дни след това.
Установено е още, че М. П. е изпълнила поетите по договора задължения в срок, но обещателите отказали да сключат окончателна продажба, поради което и иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен.
Възражението на ответниците З по чл. 114, ал. 1 ЗЗД съдът приел за неоснователно. Изложил съображения, че давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а това в случая е датата, определена за сключване на окончателната сделка – до седем дни след 30.06.2008 г. Искът е предявен на 23.10.2008 г., което е в рамките, определени в чл. 110 ЗЗД.
Повдигнат е въпроса от кой момент започва да тече давностния срок за предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – от датата, на която е сключен предварителния договор или от датата, на която е следвало да се сключи окончателната сделка.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатия материалноправен въпроса е съществен – има отношение към правото на защита, но той не са разрешен в противоречие със съдебната практиката, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както се претендира в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Приложените от касаторите решения на ВКС № 55-1962-ОСГК, Р-1237-1970-І ГО, Р-6-1971-ОСГК, Р-307-1993-ІІ ГО и Р-687І1997-ІІ ГО са в подкрепа на приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Когато в самия предварителен договор не е уговорено друго, срокът за изпълнението му, съответно давността по чл. 110 ЗЗД започва да тече от момента на сключването му. Има ли валидно определена друга дата за престиране, то от нея започва течението на давностния срок. Предаването на владението върху имота едновременно със сключването на предварителния договор е разгледано в Р-55-162-ОСГК и Р-6-1971-ОСГК като основание за спиране, евентуално за прекъсване на давността. Като е отречено подобно действие, съдилищата по двете цитирани съдебни решения са приели, че давностният срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД започва от датата, в която задължението е станало изискуемо – и в двата случая това е датата на сключване на предварителния договор, защото в тях не е имало друга уговорка.
В Р-687-1997-ІІ ГО ВКС също е прието, че давностният срок започва да тече от момента, в който задължението за сключване на окончателен договор е станало изискуемо. С оглед момента на изискуемостта съдът е разгледал една хипотеза, при която съществува законова пречка за сключване на окончателен договор – тя сама по себе си не променя момента на изискуемостта, нито прекъсва или спира давността. Последната започва да тече от момента, от който страните са се уговорили, че дължат изпълнение – в разглежданата по приложеното решение хипотеза, доколкото е липсвало друго уговорено, от момента на сключване на предварителния договор.
Поставеният в изложението въпрос не е основание за допускане на касационното обжалване за точното приложение на закона и за развитие на правото. Възприетото от въззивния съд съответства на разпореденото в материалния закон. Правото да се поиска сключване на окончателен договор е вземане на съконтрахента, за което законодателят не е предвидил специален срок, в който ако не бъде предявено, се погасява по давност. Като всяко вземане и по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е станало изискуемо и само, когато е изискуемо след покана, давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е възникнало /чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. В случаите, когато изискуемостта е определена или определяема, а не е след покана, то ясно е, че давността започва да тече от уговорената между съконтрахентите дата на изпълнението. Няма основание тези общи правила да не се отнасят и към иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което е и трайно застъпено в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 125/16.07.2009 г. на Видинския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 240/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: