Определение №180 от по гр. дело №5107/5107 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 180
 
София, 12.03.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети март през две хиляди и девета година,в състав:
 
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5107 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. А. и И. С. А. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №498/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси по приложение разпоредбите на ЗУТ при обособяване на самостоятелни обекти в делбеното производство,както и досежно начина на извършване на делбата,по които се е произнесъл въззивният съд,са решени в противоречие с практиката на ВКС. В приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са посочени решения на ВКС,касаещи фазата по извършване на делбата.
В срока по чл.287,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците В. Н. Л. и В. А. Л. ,в който обаче не се съдържат съображения за наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №498/2007г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което делбата е извършена като в общ дял в режим на съпружеска имуществена общност на В. Н. Л. и В. А. Л. е поставено дворно място с площ по скица от 400кв.м.,без построената в него сграда,съставляващо УПИ ХХ-846 в кв.53 по регулационния план на София, м.”К”, одобрен с решение №82 по протокол №24/30.03.2001г. на СОС,а в общ дял в режим на съпружеска имуществена общност на П. Х. А. и И. С. А. е поставено дворно място с площ по скица от 443кв.м.,без построената в него жилищна сграда,съставляващо УПИ V-846 в кв.53 по регулационния план на гр. С.,м.”К”,одобрен с решение №24/30.03.2001г. на СОС.
Прието е,че с оглед на обстоятелството,че в имотите,обособени като самостоятелни в първата фаза на делбеното производство,ищците и ответниците притежават самостоятелни жилищни обекти /части от сграда-близнак,поделени още през 1997г./ делбата следва да бъде извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ като страните получат съответния имот,в който се намира собствената им сграда. Прието е,че са налице два самостоятелни имота,обособени като такива още в първата фаза на делбата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат следните материалноправни и процесуалноправни въпроси,за които се твърди,че са съществени по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и по които според касаторите съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:допустимо ли е да се дели по съдебен ред съсобствен парцел,в който има сгради,които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на парцела;следва ли въпросът за поделяемостта на имота да се разрешава само с оглед притежаваните от съделителите части от имота без да се държи сметка за броя на съделителите;допустимо ли е в хода на висящ делбен процес общинската администрация по свое усмотрение да раздели съсобствения имот и допустимо ли е това разделяне да бъде извършено без участието на съсобствениците;валидни ли са извършените от общинската администрация действия по разделянето в подобна хипотеза и длъжен ли е съдът да осъществи контрол върху тези действия при направено искане за това в делбеното производство;следва ли съдът да осъществи контрол върху валидността на актовете на общинската администрация по разделянето на имота;допустимо ли е да се постанови определение за спиране на висящо дело за делба на съсобствен имот поради образувано административно производство от други лица за обжалване на акт на кмета на района относно имот,който не е предмет на делбата;следва ли съдът да възприеме като валидно извършени действията на общинската администрация по разделянето на имота,ако това не е било сторено своевременно и това административно разделяне е извършено без изрично искане и без знанието на съсобствениците;допустимо ли е при извършена предходна делба на сграда-близнак същата да бъде повторно разделяна в производството за делба на дворното място;компетентен ли е съдът да осъществи контрол и да прогласи нищожността на подобен акт на общинската администрация за разделяне на сградата;следва ли съдът в делбеното производство да прецени всички факти и обстоятелства,имащи значение за обособяването на реалните дялове от съсобствения имот; следва ли да се изслуша съдебно-техническа експертиза за обособяването на дяловете и за съответствието на разделянето на установените в ЗУТ правила.
От така визираните в изложението въпроси като съществени в настоящия случай следва да се възприемат само следните:следва ли въпросът за поделяемостта на имота да се разрешава само с оглед притежаваните от съделителите части от имота без да се държи сметка за броя на съделителите и следва ли съдът в делбеното производство да прецени всички факти и обстоятелства,имащи значение за обособяването на реалните дялове от съсобствения имот,като по така поставените въпроси практиката на ВКС е константна. За да се приеме,че един имот е реално поделяем,следва да съществува възможност всеки съделител да получи реален дял,като преценката дали такава възможност е налице следва да бъде извършена с оглед на всички факти и обстоятелства,имащи значение за избора на способ за извършването на делбата. Ако в производството за делба участвуват съпрузи и предмет на делбата е имот,от който те притежават дял,придобит в режим на съпружеска имуществена общност, следва да се има предвид,че реалното поделяне на такъв дял помежду им е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.26 СК и двамата могат да получат реално обособен имот само в общ дял. В обжалваното решение е отчетено обстоятелството,че в делбата участвуват съпрузи и предмет на производството е поделянето на имот,придобит по време на брака, поради което в съответствие с константната практика на ВКС е прието,че съпрузите следва да получат общ дял от допуснатите до делба имоти,т.е. извода за реална поделяемост при наличие на два дяла и четирима съделители е обусловен не от размера на дяловете,както се поддържа в изложението,а според константната практика на ВКС в подобни хипотези от особения характер на съпружеската имуществена общност като бездялова.
Поставеният на разглеждане с изложението въпрос допустимо ли е да се дели по съдебен ред съсобствен парцел,в който има сгради,които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на парцела действително е съществен за делбеното производство,но само за фазата,в която се извършва преценка за наличието на предпоставките за допускане на делбата. В случая производството в тази фаза вече е приключило с влязло в сила решение,този въпрос не е предмет на разглеждане във втората фаза на делбеното производство и поради тази причина не може да се приеме за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Поставените на разглеждане с изложението въпроси,касаещи косвения съдебен контрол,който съдът е длъжен да осъществи във втората фаза на делбеното производство по отношение на актовете на общинската администрация,свързани с обособяването на отделни самостоятелни обекти от допуснатия до делба имот в настоящия случай също не могат да бъдат приети за съществени по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като на първо място не попадат в пределите на този контрол. В делбеното производство съдът може да осъществи контрол върху актовете на общинската администрация по разделянето на имота само досежно спазването на изискванията на съответния устройствен закон за лице и площ на урегулирания поземлен имот и за съобразяването с разположението на съществуващите в този имот сгради,но не и за спазването на административната процедура в производството пред административния орган. Доводите за нарушението на тази процедура следва да бъдат наведени в производство по обжалване на административния акт по реда на АПК. Освен това в настоящия случай обособяването на реалните дялове е извършено в първата фаза на делбеното производство, до делба са допуснати двата обособени като самостоятелни урегулирани поземлени имота и решението,постановено по реда на чл.282,ал.1 ГПК/отм./ е влязло в сила. Това решение като ползуващо се със сила на присъдено нещо е задължително за съда във фазата по извършване на делбата и последващото осъществяване на контрол върху законосъобразността на административните актове по разделянето на имота в тази фаза на производството е недопустимо. В този смисъл, доколкото сочените в изложението въпроси не могат да бъдат поставени на разглеждане във втората фаза на делбеното производство по настоящето дело,същите не могат да се приемат за съществени по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Въпросът допустимо ли е при извършена предходна делба на сграда-близнак същата да бъде повторно разделяна в производството за делба на дворното място също не може да се приеме за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като в настоящия случай сградата не е предмет на делбата и това изрично е посочено както в решението по допускането,така и в решението по извършването й. Освен това, както вече беше отбелязано, обособяването на самостоятелните урегулирани поземлени имоти е извършено по административен ред още в първата фаза на делбеното производство,в което възражения за несъобразяването на разположението на сградата при изменението на подробния устройствен план не са наведени и след като решението по чл.282,ал.1 ГПК/отм./ е влязло в сила, не могат да бъдат обсъждани от съда.
И тъй като по сочените от касаторите съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика на ВКС,следва да се приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №498/2007г. по описа на Софийски градски съд,ІV-Б въззивен състав по подадената от П. Х. А. и И. С. А. касационна жалба вх. № 24732/18.09.2008г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top