О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 09.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 501/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. “А” – гр. К. срещу решение № 47 от 06.03.2008г. по д.737/07г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №79 от 07.05.2007г. по гр.д.215/2006г. на Старозагорски окръжен съд, за отхвърляне на предявените в обективно съединение от С. “ А. – 5 – В. и сие” – гр. К. против “ Л. ” О. – гр. Н. искове за заплащане сумата 22000лв.- представляваща извършени строително- монтажни работи, ведно със законната лихва считано от 05.05.2006г. да окончателното изплащане на сумата и 5318лв. – мораторна лихва дължима от 05.05.2005г. до предявяване на иска.
Ответникът по касация-“Л” О. – гр. Н. чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е на становище, че жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е поддържано, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание по чл.281 т.3 ГПК и е решено в противоречие с практиката на ВКС. – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е, че становището на Пловдивски апелативен съд, че фактура № 1210/04г. не поражда задължения за плащане тъй като не е подписана от упълномощен представител на “ Л. ” О. противоречало на трайната практика на ВКС. по приложението и тълкуването на чл.301 ТЗ и са отбелязани решение 1589 от 16.11. 2001г. по гр.д. 359/01 на ВКС. , V г.о. и решение № 202 от 31.05.2007г. по т.д. 649/06 на І т.о. на ВКС. В тази връзка е сочено, че изготвената данъчна фактура и протоколите, образец № 19, макар и да са подписани от лице без представителна власт не били лишени от правно действие, тъй като търговеца съобразно чл.301 ТЗ е следвало да се противопостави веднага. Направен е извод, че след като не са съобразили този довод и двете съдебни инстанции приели, че липсата на представителна власт при подписване на процесната фактура не пораждала задължение за плащане. Изложени са и доводи за нарушение на процесуалния закон и е поддържано, че това както и нарушението на материалния закон довели до постановяване на неправилно решение – чл.281, т.3 ГПК и съставлявали основание за касационно обжалване.
С. решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е приел недоказаност на предявените от касатора искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като представените акт образец №19 въз основа, на които била изготвена и фактура №1210/29.01.2004г. били едностранни и съответно не обвързвали другата страна – инвеститор с отразените в тях данни. Прието е още, че посочената фактура не е била подписана от упълномощен представител на “ Л. ” О. – гр. Н., с оглед установеното от графологичната експертиза, дала заключение, че подписа на нея най –вероятно не е на управителя на дружеството, както е твърдял въззивника – сега касатор, а обратно доказване на този факт той не е осъществил.
Поставен материалноправен въпрос може да бъде изведен от поддържания от касатора довод във връзка с приетото от въззивния съд, че фактура №1210/04г. не поражда задължение за плащане, поради това, че не е подписана от упълномощен представител на ответното дружество. Дотолкова доколкото, обаче, неоснователността на исковете е изведена от решаващия съд от това, че ищеца не е установил вида и размера на извършените от него СМР – тъй като актове образец №19 са едностранно изготвени/ част от тях без дата и подпис на инвеститор/, а към тях препраща обсъжданата фактура и ищецът не е доказал конкретно авторство на подписа върху фактурата, обвързващо дружеството / в този смисъл не е налице доказване, че подписа е положен от негов представител, дори и неупълномощен/, то така поставения въпрос, макар и относим към конкретния спор не е предпоставил самостоятелно решаващия извод на съда. Но дори и да се счете за съществен, то този въпрос не води до извод за приложимост на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / неправилно квалифицирана от касатора като т.1/, тъй като приложените решения №1859 от 16.11.2001г. по гр.д. 359/2001г.на ВКС. , V г.о. и решение № 202 от 31.05.2007г. по т.д. 649/06 на ВКС. , І т.о., третират валидност на сключена търговска сделка в хипотеза на ненадлежно представителство на едната страна по нея, т.е. касае се за различна фактическа обстановка и различна относимост на приложимата норма, поради което не е налице обективен идентитет, обуславащ възможност за преценка за противоречие в практиката.
Доводите за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК и не са относими към производството по чл.288 ГПК, в което се разглежда единствено допускането на касационната жалба до разглеждане по същество.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 06.03.2008г. по д.737/07г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: