О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр.София, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3650 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Б. против решение №126 от 29.06.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 143 по описа за 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 25.4.2018 г. по гр. д. №42 по описа за 2018 г. на Момчилградския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Средно училище „Отец Паисий“- [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 6990,30 лв. обезщетение за оставането без работа за периода от 13.11.2017 г. до 13.5.2018 г.
Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос:
Може ли работодателят едностранно и на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ да прекрати трудовия договор с учител, за който не са налице общите условия за пенсиониране по чл.68 от КСО, а са налице само условията на т.нар. „ранно пенсиониране“ по чл.69в от КСО, когато учителят не е упражнил това свое право и не му е отпусната пенсия ?
Ответникът по касационната жалба СУ „Отец Паисий“-с. Кирково, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 840 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Н. Б. е работила като учител в СУ “Отец Паисий“, когато със заповед № 86 от 13.11.2017 г., връчена при отказ на същата дата, трудовото и правоотношение е било прекратено поради придобито право на осигурителен стаж и възраст. В исковата молба за отмяна на тази заповед, за възстановяването и на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение тя е застъпила становището, че възможността учителите да се пенсионират по рано съгласно чл.69а от КСО е субективно право на учителите, а не на работодателя. Според нея работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ само когато учителят е придобил право на пенсия при условията на чл.68 от КСО, но не и в хипотезата на чл.69а от КСО, какъвто е настоящият случай. За да отхвърлят исковете, съдилищата са възприели обратната теза, според която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с учител на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ и в случаите на придобиване право на пенсия по чл.69а от КСО. При тези мотиви на съдилищата отговорът на поставения въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. По проблема вече е формирана трайна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, която се съдържа например в решение № 58 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2017 г. на IV ГО на ВКС и в цитираните в него решения № 22/23.02.2010 г. по гр. д. № 3810/2008 г., III ГО, № 321/03.05.2010 г. по гр. д. № 377/2009 г., III ГО, № 33/09.03.2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г., № 220/20.04.2010 г. по гр. д. № 4691/2008 г., № 656/26.10.2010 г. по гр. д. № 1912/2009 г., III ГО, № 396/20.03.2010 г. по гр. д. № 1324/2009 г., III ГО, № 90/15.02.2008 г. по гр. д. № 337/2010 г., IV ГО, № 584/02.11.2010 г. по гр. д. № 1679/2009 г., IV ГО, № 373/23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г., IV ГО, № 222/01.07.2011 г. по гр. д. № 258/2010 г., IV ГО, № 152/27.04.2011 г. по гр. д. № 957/10, III ГО, № 408/11.10.2011 г. по гр. д. № 1657/2010 г., IV ГО, № 712/21.12.2010 г. по гр. д. № 1132/2009 г., IV ГО и други. Според тази практика след радикалното изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с ДВ, бр. 25 от 16.03.2001 г. законодателят изоставя изискването трудовият договор да се прекратява от работодателя само при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/ както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по т. 10 се включват и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. При увеличението на пенсионната възраст за учителите се създава разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, която е специална и урежда придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при преходен облекчен режим. Сега този облекчен режим се съдържа в разпоредбата на чл.69а от КСО. Принципно уволнението по чл.328, ал.1, т. 10 от КТ се извършва по преценка на работодателя. Това е негово право, а не негово задължение. Затова при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ на учител право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата (чл. 68 КСО) или със специалната (преди-§ 5 ПЗР на КСО, сега-69а от КСО). Това негово право не подлежи на съдебен контрол. Съдът преценява само дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. По този начин са се произнесли съдилищата в настоящия случай, поради което обжалваното решение съответства по повдигнатия от касатора въпрос на приложимата практика на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
След като правните изводи във въззивното решение почиват на събраните по делото доказателства, съответстват на приложимата правна норма и на практиката на ВКС, това решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, както твърди касаторът. Следователно не може да се допусне касационно обжалване и на това основание.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 840 лв. разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126 от 29.06.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 143 по описа за 2018 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Н. Б.-[ЕГН], да заплати на Средно училище „Отец Паисий“, [населено място], сумата 840/осемстотин и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: