1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 11.04.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 695/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №83 от 26.1.2017г., постановено по в.гр.д. №29/ 2017г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение №20/13.10.2016г. на съдията по вписванията при Районен съд, [населено място], с което е отказано вписване на удостоверения №20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016г. по реда на чл.15 ТЗ, съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие, за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Б. – клон Б.” К..
Жалбоподателят намира атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска неговата отмяна. В приложеното изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени три материалноправни въпроса от значение за изхода на спора: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2.Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б „и” ПВ – сега б „л”; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 от ЗЗД?”. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с определение № 523 от 06.07.2015г. по т.д. № 2428/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 84 от 20.01.2014г. по ч.т.д. № 3123/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 131 от 26.03.2012г. по гр.д. № 720/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 170 от 25.03.2015г. по ч.т.д. № 3746/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 673 от 16.05.2014г. по гр.д. № 2193/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. / осн. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/. Поддържа също, че по формулираните въпроси е налице противоречива съдебна практика, като сочи определение № 200 от 02.11.2016г. по ч.гр. №357/2016г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785 от 07.12.2016г. по ч.гр.д. № 20165100500199 на Окръжен съд – Кърджали и определение № 851 от 07.12.2016г. по в.гр.д. № 631/2016г. на Окръжен съд – Враца/ критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК/
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че на вписване в търговския регистър и в Службата по вписванията подлежи договорът за прехвърляне на търговско предприятие, съдържащ всички изискващи се в ПВп реквизити, а не издадените от ТР удостоверения за вписани обстоятелства, подлежащи на вписване. Приел е, че когато прехвърленото търговско предприятие включва вземане, обезпечено с ипотека, какъвто е настоящият случай, възниква правна промяна, аналогична по своите последици на цесията/ чл.99 ЗЗД/. Изразено е разбиране, че прехвърлянето на търговско предприятие, в което са включени вземания, представлява частен случай на прехвърляне на вземания по чл.171 ЗЗД. От разписаните в чл.171 ЗЗД и чл.15 ТЗ правила за действителност на сделките следва извод, че на вписване подлежи договорът за прехвърляне на търговско предприятие, с който се прехвърлят вземания, и това е актът по смисъла на чл.171 ЗЗД, който подлежи на вписване в имотния регистър, а не удостоверението, издадено от ТР. Окръжният съд не е споделил доводите на частния касатор, че по аналогия може да се приложи нормата на чл.263и, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, предвиждаща вписване в имотния регистър на удостоверение само и единствено в хипотезите на преобразуване на търговско дружество /вливане, сливане, отделяне и разделяне /, когато в патримониума на преобразуващото се дружество има недвижим имот. По тези съображения Хасковският окръжен съд е потвърдил обжалваното определение на съдията по вписвания.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частния жалбоподател първи и трети материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили извода му за законосъобразност на направения от съдията по вписвания отказ. Касационното обжалване на определение не следва да се допуска, тъй като същото не е в противоречие със създадена задължителна съдебна практика по тези въпроси. По идентичен казус по правните въпроси, обусловили изводите на съда за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията, е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение №122 / 14.03.2017 г. по ч.т.д.№ 163/2017 г., І т.о. С определението е прието, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б. „л” от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър от съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Разрешението на правния въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор, се споделя и от настоящия състав на ВКС, ТК. Доколкото Хасковският окръжен съд е приел, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър, обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, ТК.
Вторият въпрос има отношение към правилността на обжалваното определение, тъй като предполага преценка на законосъобразността на извода на окръжния съд за липса на основание за прилагане по аналогия на разпоредбите на чл.263, ал.6 вр. чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №83 от 26.1.2017г., постановено по в.гр.д. №29/ 2017г. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: