О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 18.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3726 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от В. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1289 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 2161/2016 г. на Русенския районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 18, находящ се на петия етаж, във вход „Е” на жилищен блок „Е.” в квартал 340, в[жк]в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, дневна и кухня, с площ от 77,75 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра и седемдесет и пет квадратни дециметра/, при граници: от изток – двор, от запад – стълбище, ап. 17, от север – двор, от юг – [улица], заедно с изба № 20 /двадесет/, с площ от 3,00 кв.м. /три квадратни метра/ съгласно удостоверение за данъчна оценка, при граници: изток – двор, запад – коридор, север – изба № 19, юг – изба № 2, ведно с 0,963% /нула цяло деветстотин шестдесет и три хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, съгласно нотариален акт, а съгласно схема № 15-170596/08.04.2016 г. на СГКК- [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.108.4.135, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите К. И. Ч. и В. С. Д., съобразно правата им в съсобствеността върху делбения имот, определени с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, както следва: 5/6 ид. ч. за К. И. Ч. и 1/6 идеална част за В. С. Д..
Молителката поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след постановяването на решението, чиято отмяна иска, е открила нови писмени доказателства и нови обстоятелства,които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му. Прилага договор от 18.12.1980 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ; договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между С. Д. Х. и Д. С. Д., обективиран в нотариален акт №117/93г. ; договор за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен между С. Д. Х. и Д. С. Д., обективиран в нотариален акт № 147/2008г. и договор за дарение на недвижим имот от 13.12.2012 г., сключен между К. И. Ч. и Д. С. Д., обективиран в нотариален акт № 165/2012г. и нотариална покана, отправена от молителката до Д. С. с дата 29.02.2016г. Молителката твърди,че тези документи не са и били известни до тяхното получаване „няколко дни“ след постановяване на съдебното решение от 24.10.2016 г.
Ответникът по молбата К. И. Ч. е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който сочи, че молбата е недопустима, респ. неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, сочените като нови доказателства договор от 18.12.1980 г. за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ и договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №165/13.12.2012 г., с твърдение, че обуславят и нови обстоятелства по делото, са представени като доказателства още с исковата молба за допускане съдебна делба на процесния имот. Поддържаната от молителката теза е, че новооткритият договор от 18.12.1980г. установява трансформация на лични средства на майка и А. М. при придобиване на процесния имот по време на брака и. Приложеният от нея обаче договор е идентичен с приетия и обсъждан при инстанционното разглеждане на делото договор от 17.12.1980г. като видно от отговора по чл.131 ГПК, молителката въобще не е въвеждала твърдения за трансформация на лични средства при придобиване на имота в режим на СИО имот. Тя не е оспорвала своята квота /1/6/, както и квотата на ищеца, основана на представения от него договор за дарение от 2012г. По отношение на останалите два договора – от 1993г. и от 2008г. и нотариалната покана от 29.02.2016г. /приложени към молбата за отмяна/ няма обосноваване какво значение имат за решаването на делото. В молбата – уточнение на основанията по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, няма позоваване на тези документи като относими към крайните изводи в атакуваното решение досежно квотите на страните по делото в съсобствеността, а оттук и по отношение на претенциите по сметки във втората фаза на делбата. Твърденията, че в делбата следва да участва истински съделител – Д. С. Д., вместо съделителя К. Ч., са твърдения в защита правата на трето за делото лице, каквито чужди права молителката не може да релевира по реда на чл.303 ,ал.1 ГПК. В тази връзка и приложената нотариална покана от молителката до Д. Д. е неотносима към основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното молба за отмяна вх. № 7754 от 23.02.2017 г. следва да се прецени като недопустима, поради това, че не съдържа надлежни твърденния за соченото в нея основание по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 от ТР№ 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тя трябва да бъде оставена без се разглеждане.
С оглед изхода на производството и приложените доказателства на ответника по молбата трябва да се присъдят разноски в размер на 350 лева – изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решениe № 1289 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 2161/2016 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА В. С. Д. от [населено място] да заплати на К. И. Ч. от [населено място] сумата от 350 лв. – разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
Председател:
Членове: