О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С., 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора ……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 803 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3256/15.VІІІ.2012 г. на [фирма]-гр. Г., подадена против въззивното решение № 222 на Габровския ОС от 10.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 183/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 59 на РС-Габрово от 23.ІІ.2012 г. по гр. д. № 2766/2010 г. С последното, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото Т. Ц.” О.-гр. Г. сума в общ размер на 17 529.60 лв., представляваща сбор от равностойността на стоки по процесните 4 данъчни фактури, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /2.ХІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане, а също и 776.55 лв. мораторни лихви, както и 1 962. лв. съдебно-деловодни разноски – на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение н материалния закон, така и при допуснати от състава на Габровския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно решение Габровският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р. № 567/4.ХІ.2008 г. на І-во т.о. по т. д. № 54/2008 г. по материалноправния въпрос: „относно представителните функции на лицето М. Хр. А., която е съставила, подписала и приела процесните фактури от името и за сметка на [фирма]”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Г. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплаквания за неправилност на постановеното от Габровския ОС въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че решението на състав от ТК на ВКС, на което касаторът се позовава в изложението към жалбата си, не разрешава релевирания от него „съществен” материалноправен въпрос.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Габровския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище в същия град ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. В процесния случай в обективно кумулативно съединение са били предявени общо 8 осъдителни иска, от които първите 4 – с правно основание по чл. 327 ТЗ, а останалите – с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /за мораторни лихви върху претендираните 4 главници по процесните фактури и с начална дата на забавата, тази на издаването на съответната данъчна фактура/. Всяка от тези осем искови претенции е била с цена под 10 000 лв. /десет хиляди лева/, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в действащата му редакция, която е в сила от 20.ХІІ.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Разрешеният с обжалваното въззивно решение спор относно неизпълнението на процесните четири отделни търговски продажби от месеците април, юни, юли и август на 2010 г., е имал характера на търговско дело, поради това, че страните по него са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и съществото му касае неизпълнението на четири отделни търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ. В заключение, меродавна за настоящата преценка е датата на постановяване на обжалваното въззивно решение, а не датата на завеждане на делото, доколкото последната предхожда изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 3256/15.VІІІ.2012 г. на [фирма]-гр. Г. /Е.[ЕИК]/, подадена против въззивното решение № 222 на Габровския окръжен съд от 10.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 183/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жаба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2