О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С о ф и я, 20 ноември 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 19 н о е м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Мария Михайлова,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 2081/2012 година.
Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на съдията-докладчик от Софийски районен съд за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НОХД № 19887/2012 г.-95 н.с.
Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за основателност на искането.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Наказателното дело като НОХД № 19887/2012 г. е образувано пред Софийския районен съд по обвинителен акт срещу К. К. Р. от Б. за престъпление по чл.151, ал.1 от НК. Съдията-докладчик от СРС счита, че тъй като той и един от свидетелите живеят в този град, а останалите трима от ангажираните от обвинението свидетели – в [населено място], област Благоевград, то за постигане на процесуална икономия и бързина, както и поевтиняване на производството следвало делото да се разгледа от друг съд по местоживеенето на една от двете групи, заради което и делото е изпратено за произнасяне на ВКС съобразно правомощието му по чл.43, т.1 от НПК.
Доколкото промяната в местната подсъдност на посоченото основание е повече по целесъобразност, дължимата преценка на претендиращия съд следва да отчита реалните ползи за облекчаване на съдебната процедура на база обаче зададения в т.1 на чл.43 от НПК критерий – „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”, т.е. заради преобладаващото местоживеене на много от лицата за призоваване в района на даден, равен по степен съд би се постигнала преследваната с променената подсъдност цел. Пренебрегването на общите правила за определяне на местната подсъдност на дадено дело заради формиране на няколко групи от лицата за призоваване поради местоживеенето им в района на няколко други равностепенни съдилища е законодателно недопустимо и прекалено много разширява правомощието на ВКС да „пренасочва” делото за разглеждане в един или друг съд. В случая, всяко от двете предложения за изнасяне разглеждането на делото извън София неоправдано би натоварило с разноски всяка от двете посочени от съдията-докладчик групи от лицата за призоваване по делото поради противоположното им на столицата местоживеене, като е игнорирано и местоживеенето на вещите лица, което е в района на искащия промяната съд. Или, искането на съдията-докладчик е не само незаконосъобразно, но е и нецелесъобразно, тъй като с уважаването му няма да се постигне облекчаване на процедурата по призоваване или намаляване на предполагаемите разноски по водене на делото от Софийския районен съд.
При това положение ВКС намира, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като СРС продължи разглеждането на делото.
Поради изложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията-докладчик по чл.43, т.1 от НПК за изпращане на прекратеното по описа на Софийския районен съд НОХД № 19887/2012 г.-95 н.с. за разглеждането му от друг, равен по степен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за разглеждането и решаването му същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :