О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 181
гр. София, 20.03.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 март, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №949/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е.ОН БЪЛГАРИЯ П. АД-гр.В. с ново наименование [фирма] , ЕИК:[ЕИК] срещу решение №190 от 02.07.2012 г. по в.т.д. №200/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/ , с което е потвърдено решение №7 от 04.01.2012 г. пот.д. №2238/11 на Варненския окръжен съд, с което е уважен отрицателният установителен иск предявен от [фирма] срещу касатора за установяване недължимостта на сумата от 31 157,65 лева цена на употребена ел. енергия въз основа на корекция на сметки за минал период :19.01.2011 г. – 30.06.2011г..В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не сочи основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т. 1-3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че в обекта К. „Х.”-с. Яребичина, област В. на ищцовото дружество е била извършена контролна проверка от служители на Е.ОН България М.“АД –гр.В., вследствие на което е установена разлика между заплатената цена на ел.енергия и действително консумираната за минал отчетен период. За да извърши процесната корекция и да начисли допълнително дължими суми от страна на ищеца ответникът Е.ОН България П.“АД се позовава на възможността за това, съгласно уговорката в чл.38 ал.2, т.1 от ОУ на договора за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН България М. АД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на нищожност на цитираната уговорка в чл.38 ал.2, т.1 от ОУ на договора за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН България М. АД, поради липсата на законово основание в разпоредбите на ЗЕ и Наредба №6/09.06.2004 г. за едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а навежда оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за необоснованост. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Следва да де отчете, че по множество идентични правни спорове разрешението им от страна на ВКС съвпада с това в обжалваното съдебно решение: в решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 9/2010 г е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Цитираните решения са постановени по реда на чл.290 ГПК и се явяват задължителна за съдилищата практика на ВКС.
С оглед изложеното не е налице основание за допускане до касация, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190 от 02.07.2012 г. по в.т.д. №200/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.