О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 20.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2015 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2, вр. чл.396, ал.2 ГПК.
С определение №1623 от 03.07.2014г. по ч.гр.д.№2392/14г. на Софийски апелативен съд е отменено определение от 25.04.2014г. по т.д.№98/14г. на Софийски градски съд, VІ ГО, 7 с-в, и е допуснато обезпечение на предявените от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” против [фирма] частични искове за заплащане на стойността на извършени подобрения и необходими разноски в имот на ответника – „З. П.”, чрез налагане на възбрана върху същия имот.
Въззивният съд е приел, че цялостната претенция на ищеца за подобрения е в размер на 5 777 756,60 лв., от които частичният иск е за 75 000лв., а размерът на претенцията за необходими разноски е 375 635,75лв., от които частичният иск е също за 75 000 лв. Исковете са процесуално допустими, а с оглед многобройните писмени доказателства – фактури, рамкови споразумения и договори за изработка, те са и вероятно основателни според преценката, която може да се направи на този етап от процеса. Извършването на подобренията от ищеца в качеството му на добросъвестен или недобросъвестен владелец ще се преценява в хода на делото. Налице е и обезпечителна нужда, която при осъдителните искове се предполага винаги, когато съществува дори и потенциална възможност да се затрудни реализирането на правата на ищеца при благоприятно решение, освен при наличието на конкретни обстоятелства, които да я изключват. Ответникът разполага с достатъчно средства за защита по реда на чл.398, ал.1 ГПК, като иска замяна с друг вид обезпечение, съответстващо на цената на исковете, както и да предяви иск по чл.403 ГПК при наличие на условието в цитираната разпоредба. Посочената обезпечителна мярка – възбрана е подходяща, тъй като тя ще даде възможност за ищеца да реализира вземането си в изпълнителния процес, като насочи изпълнение върху зърнобазата. Обезпечението следва да се допусне без определяне на гаранция, тъй като ищецът е държавно учреждение и е освободен от представянето на гаранция, съгласно чл.391, ал.4 ГПК. Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че в случая вероятната основателност на предявените искове следва да се прецени не само въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, но и при обсъждане на правоизключващите възражения на ответника и представените от него доказателства. Освен това – в случая не била обоснована и обезпечителната нужда. Ответникът бил собственик на процесната зърнобаза, което би улеснило ищеца при изпълнение на едно бъдещо позитивно решение, а освен това следвало да се съобрази и спогодбата между страните от 30.05.2014г., с която е постигнато съгласие за доброволно предаване на ответника на 5 броя зърнобази, включително и тази в [населено място]. Но дори и да се приеме наличието на обезпечителна нужда, то е налице огромно стойностно несъответствие между интереса, който се защитава с налагането на обезпечението и интереса, който се накърнява с него.
В изложението по към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „ В хипотеза на обезпечаване на иска при висящ исков процес, дали при преценката си за убедителност на представените с исковата молба доказателства съдът следва да вземе предвид възраженията и доказателствата на ответника, представени с отговора на исковата молба, с оглед формиране на изводите си за вероятна основателност на предявения иск”.
Ответникът в производството ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения правен въпрос има практика на ВКС и обжалваното въззивно определение е в съответствие с нея. В определение №61 от 09.02.09г. по ч.гр.д.№24/09г. на ВКС, ІV ГО, е прието, че в обезпечителното производство не следва да се разрешават въпроси от съществото на делото, тъй като характерът му е различен от състезателното исково производство. В обезпечителното производство могат да се представят само убедителни писмени доказателства, но те не могат да бъдат оспорвани, нито ответната страна би могла да прави възражения и реплики на твърденията на молителя. Окончателно по основателността на иска се произнася съдът с влязло в сила съдебно решение, което установява безспорност между страните на основанието и размера на претенцията. В това исково производство ще бъдат разгледани и възраженията на ответника за съпричиняване на вредите и за заплащане на застрахователно обезщетение.
Макар това определение да е постановено по повод обезпечаване на бъдещи искове и макар изложените в него мотиви да са свързани с конкретните претенции по чл.200 КТ, в него се съдържа принципно разрешаване на поставения в настоящото производство правен въпрос, а именно – че в обезпечителното производство съдът не разглежда възраженията на ответника срещу исковите претенции, както и доказателствата на ответника, свързани с тези възражения. Същото разрешение, макар и изложено по-лаконично, се съдържа в определение №739 от 29.12.2009г. по ч.гр.д.№508/2009г. на ВКС, І ГО, в което е прието, че възраженията по същество за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците по бъдещия иск са извън предмета на обезпечителното производство, както и в определение №111 от 15.02.2012г. по ч.т.д.49/12г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва на база на представените писмени доказателства, а възраженията на длъжника подлежат на разглеждане по съществото на спора.
Посочените определения на ВКС отразяват трайно установена практика, което изключва възможността по настоящото дело да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1623 от 03.07.14г. по ч.гр.д.№2392/14г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: