О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
С..20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 133/2016 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 183 от 12.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 290/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1358 от 01.06.2015 г. по т. д. № 109/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 47 от 19.03.2015 г. по т. д. № 109/2014 г. на Русенски окръжен съд и производството е прекратено.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Жалбоподателят навежда твърдения, че неоснователно въззивният съд е счел, че подадената въззивна жалба е просрочена, тъй като в срока за подаването й, на която дата е изтичал и срокът за подаване на становище във връзка с молба от насрещната страна за изменение на постановеното решение в частта за разноските, била изпратена един брой въззивна жалба, както и становище по искането по чл.248, ал.1 ГПК. Твърди, че впоследствие е изпратил втори екземпляр на въззивната жалба, който съдът е приел за подаден след срока, без да вземе предвид първоначално постъпилата пощенска пратка и приложените известия за доставянето й.
Ответникът по частната касационна жалба – „Ф., Ф. с. к.“ О., [населено място], не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпроса 1/ „Може ли въззивният съд да приеме, кредитира и основе решението си на едно предположение, на едно допускане относно какво действително се е съдържало в препоръчаната пратка от 15.04.2016 г.?“ и /2/ „Не следва ли въззивният съд да даде възможност на жалбоподателя да получи съдебна защита?“.
Първият поставен въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК тъй като е пряко относим към решаващите мотиви на въззивният съд. Налице е и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поддържано от касатора, с оглед даденото тълкуване от съда на разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК.
Вторият въпрос е общо формулиран, без каквато и да е конкретизация по разглеждания казус, като въззивният съд не се е произнасял по него в обжалвания съдебен акт и съответно не е формирал решаващ извод. Следователно, този въпрос не покрива изискването за общо основание.
С оглед изложеното се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Съгласно чл.278,ал.4 ГПК спрямо частните жалби се прилагат субсидиарно правилата за обжалване на решенията. Доколкото този законов бланкет обхваща цялостно проверката на обжалвания съдебен акт, то той подчинява постановяване на определенията по частни жалби на съответните правила, в зависимост от това кой съд упражнява инстанционния контрол – при въззивно обжалване ще се прилагат правилата на гл. 20 на ГПК. Следователно, този приложим ред предполага постановяване на определението по начина, по който се постановява и въззивното решение по неуредените за съдържанието на определението въпроси. Или, след като приеме частната жалба за допустима, съдът се произнася по нейната основателност като проверката включва в обхвата си, преценката за установеност на всички настъпили факти, имащи значение за разрешаване на процесуалноправния спор. Съдът не е обвързан от констатациите в обжалвания съдебен акт, а проверява самостоятелно осъществените факти, като основава своите изводи на доказателствата, събрани по спора, респективно на тези, които са представени пред него. Тяхното доказване съобразно,бланкета на чл. 273 ГПК се осъществява чрез допустимите доказателствени средства, като доказването или недоказването на фактите предопределя правните изводи на съда, тъй като неговият съдебен акт може да се основава само на установените правнорелевантни факти.
От изложеното следва да се приеме по поставения въпрос, че въззивният съд при проверката на фактите, обосноваващи постановяването на обжалвания пред него съдебен акт е длъжен да съобрази допустимите доказателства по спора, като определението му следва да се основава единствено на надлежни доказателства, събрани по установения за това процесуален ред, а не на предположения, които нямат доказателствена стойност.
Частната жалба е основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение №1358/15г. на Русенки окръжен съд, с което е върната подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 47/19.03.2015г. по т.д. №109/14г. на РОС. За да постанови този резултат, съставът на ВТаС е приел, че въззивната жалба е изпратена по пощата на 04.05.2015 г., и съответно е подадена след изтичане на срока за обжалване на 15.04.2015 г. Съдът е мотивирал този извод с това, че пратката, изпратена на 15.04.2015 г. е двойно по-лека от пратката, изпратена на 04.05.2015 г., поради което първата пратка не съдържала въззивна жалба и становище, а втората пратка – единствено втори екземпляр на въззивната жалба, както поддържа жалбоподателя.
С оглед отговора на поставения правен въпрос се налага извод, че решаващият състав е мотивирал неправилно изводите си не с оглед доказаните по спора факти, а въз основа на предположения. Този извод се налага от обстоятелството, че пред въззивният съд, жалбоподателят – настоящ касатор е приложил оригинала на известията за доставяне на двете пратки, като и за двете е удостоверено по надлежния за това ред, съдържанието им. Тази, с дата на изпращане 15.04.2015г. / в срока по чл. 259, ал.1 ГПК/ съдържа изрично посочване, че в нейното съдържание е въззивна жалба по т.д. №109/15г. на РОС, като е индивидуализирано и постановеното решение -№47/ 15г..Към известието е приложен служебен бон и плик адресиран до Русенски окръжен съд, носещ пощенско клеймо с дата 15.04.2015г. Следователно, налице е било доказване, чрез приложените документи на датата на изпращане на въззивната жалба. Правно несъстоятелно в тази връзка е приетото от въззивният съд, че тези документи не удостоверяват фактите отразени в тях, тъй като описанието на съдържанието на пратката се попълвало от подателя и можело да бъде добавено и по-късно. Дори и да имаше съмнение / а приложеният документ не съдържа поправки или дописвания/, то съдът следва в този случай да укаже представяне на доказателства и въз основа на тях да изведе своите правни изводи, но не и хипотетично да отрича установените факти, като излага мотиви, че тези предположения опровергават издадения документ, който макар и попълван от подателя е приет от поделението на „ Български пощи”ПС, съответно удостоверено с полагане на печати върху известието. Мотивите, свързани със сравняване на пратките, с оглед теглото им и извода, че удостоверяването е без значение, а от значение е предположението за съдържанието им, на което е основан обжалвания резултат, не изпълняват изискването съдът да основава правните си изводи на доказателства и на доказани по надлежния процесуален ред факти. Следователно, направеният извод за това, че пратката с дата 15.04. 2015г. тежала по-малко не опровергава удостоверяването на нейното съдържание, чрез обсъдените документи.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената въззивна жалба срещу решение № 47/19.03.2015г. по т.д. №109/14г. на РОС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 183 от 12.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 290/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, ОТМЕНЯ определение № 183 от 12.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 290/2015 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 1358 от 01.06.2015 г. по т. д. № 109/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е върната подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба срещу решение № 47 от 19.03.2015 г. по т. д. № 109/2014 г. на Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба срещу решение № 47 от 19.03.2015 г. по т. д. № 109/2014 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :