ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
София, 21. февруари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4048 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 140/20.06.2016 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 83/2016, с което е отменено частично решение № 246/29.10.2015 на Габровския районен съд по гр. д. № 1982/2014, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за пропуснати ползи от лишаване от ползването на имот по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Й. А. Н., представляван от адв. Г. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му да изложи собствени мотиви, дори когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, както и да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително нововъзникнали след подаване на въззивната жалба обстоятелства; за обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответника, както и по материалноправните въпроси за задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването; противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия па предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването; предаването на владението с нарочен приемо-предавателен протокол, доказва ли препятстването на ползването преди това, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва като неоснователна и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Й. А. Н. е собственик на 1/6 идеална част от процесните имоти (реституирани на наследодателят му Х. М. през 1992 г. по чл. 2 от ЗВСОНИ), като с Решение № 61/25.04.2013 на ВКС, I ГО, по гр. д. № 678/2012 ответникът е осъден да предаде на ищеца в качеството му на собственик владението върху 1/6 идеални части от имотите, а с Решение № 98/08.04.2014 на ВКС, I ГО по гр. д. № 297/2013 е била оставена без уважение молбата на ответника за отмяна на посоченото влязло в сила решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че през периода, в който е било висящо делото по ревандикационния иск – от 01.09.2009 до 25.04.2013 г. имотите са били във владение на ответното дружество и това владение е било предпоставка за уважаване на иска (ответното дружеството е владяло и ползвало процесиите имоти без основание и по този начин е лишило ищеца в качеството му на техен собственик, както от ползването им, така и от възможността за получаване на граждански плодове от тях чрез отдаването им под наем). През този период ответникът е владял закупения от него на публична продан недвижим имот на правно основание и едва с решението по ревандикационния иск е установено, че купувачът от публичната продан не е станал собственик. С постановяване на съдебното решение отпада и придобивното основание, с което ответникът се е легитимирал като собственик и поради това обезщетението за ползване на имота без основание (на отпаднало основание) се дължи от превръщането му в държане, което става от влизане в сила на решението, с което ответникът е осъден да предаде собствеността и владението – 25.04.2013 г. Прието е също, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за ползване на имота за периода от 25.04.2013 г. до подаване на исковата молба 01.09.2015 г., тъй като през този период до имотите е имало свободен достъп и ищецът не е бил препятстван на ги владее.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси за обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответника; за задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването; противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия па предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването, обуславят изхода на делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140/20.06.2016 на Габровския окръжен съд по гр. д. № 83/2016.
Указва на касатора Й. А. Н. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 66,12 лева, като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.