О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181/2009
София, 23.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 162/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от М. П. К. против определение №1655/26.01.2009г. на Софийски градски съд,ГО,постановено по гр.д. №225/2009г. по описа на същия съд,с което е оставена без уважение частната жалба на М. П. К. срещу определение на СРС,ГК,41 състав,постановено в закрито съдебно заседание на 05.09.2008г. по гр.д. №9006/2008г.,с което е прекратено производството по делото,като недопустимо по отношение на ответника Ч.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел ,че не е налице приемство в процеса,предвидено в разпоредбата на член 227 от ГПК,съгласно която когато страната умре или юридическото лице престане да съществува,производството по делото продължава с участието на правоприемника,тъй като се отнася до хипотезата,при която страната е починала в хода на производството по делото,а в случая вторият ответник Ч. Л. П. , по заявената ищцова претенция, е починал на 06.11.1998г.,преди завеждането на исковата молба на 15.07.2008г. Същественият процесуалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл е свързан с наличието на изначална липса на пасивна процесуална легитимация,което е абсолютна процесуална пречка за предявяване на иска спрямо този ответник,за която съдът следи служебно. По отношение възражението на ищцата,че в случая намират приложение разпоредбите на член 117 от ГПК/отм/,съдът е посочил,че производството по делото се разглежда по реда на ГПК в сила от 1.03.2008г. и аналогична разпоредба на тази на член 117 ал.4 от ГПК/отм/ липсва в действащия ГПК.
В допълнението си към частната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Изложените аргументи в тази връзка са за неправилно приложение на закона и невъзможността на ищцата да защити интересите в рамките на едно производство срещу всички лица,които всъщност представляват касационни оплаквания,съгласно предвиденото в член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно разпоредбата на член 280 ал.1т.3 от ГПК. За да е налице тази хипотеза се изисква произнасянето на съда по даден процесуалноправен въпрос да е свързано с неяснота или непълнота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването на закона,каквито доводи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1655/26.01.2009г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,постановено по ч.гр.д. №225/2009г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: