3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 24.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1900 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Х. Б. срещу тази част от Решение № 566 от 20.03.2015 год. по гр.д.№ 3296/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната му жалба срещу Решение № 3842 от 30.05.2014 год. по гр.д.№ 3408/2013 год. на Софийски градски съд, І г.о. за присъждане на обезщетение за сума над 6000 лв. и до предявения размер от 26000 лв. по предявен от него срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ. В частта с която искът е уважен до размера на 6000 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ЗК [фирма], чрез писмен отговор, представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанията по чл.280 ал.1 ГПК не са налице, произтича от следното:
Ищецът, в качеството на пешеходец, е пострадал от ПТП на 09.01.2013 год. Причинена са му били контузия и полуизкълчване на лявата ключично-лопаткова става и контузия на дясното коляно. Предприета е била временна имобилизация на раменната става, посредством мека бинтова превръзка. Общо лечението и възстановителния период са продължили около 2 месеца. Увреждащият л.а. „Пежо” мод.”Партнер” с водач М. Ж. Т. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ЗК [фирма], поради което прекият иск на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв. е насочен срещу този застраховател.
Последователно подържаната теза на застрахователя е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, която е пресичал пътното платно на необозначено място, предприел е връщане назад при предприета маневра за заобикаляне от страна на водача на автомобила, произшествието е било в тъмната част на денонощието и пострадалият е бил облечен в тъмни дрехи и с тъмна шапка, което е попречило на водача да го възприеме своевременно.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде на 12000 лв. Намалил го е с 1/2, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е приел, че справедливото обезщетение за търпените от Б. болки и страдания е правилно определено, както правилно е определена и степента на съпричиняване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретни правни въпроси, съобразени с критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не са формулирани. Съдържа се позоваване на т.11 на ППВС № 4/1968 год. по прилагането на чл.52 ЗЗД, като твърдението е, че съобразно тези критериите за справедливост, присъденото обезщетение е силно занижено. Изказани са и общи съображения по приложното поле на чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. С оглед неправилната преценка за съпричиняване на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав счита, че основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са е налице, поради обстоятелството, че посочените въпроси нямат характеристиката на правни такива, а по естеството си съставляват твърдения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Дори това да би било така (становище, което съдебният състав не споделя), то в този случай би било налице основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 566 от 20.03.2015 год. по гр.д.№ 3296/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Х. Б. да заплати на ЗК [фирма] сумата 100 лв. (сто лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.