О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София, 24.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4134/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 3094 от 25.04.2019 г., постановено по въззивно гр. д. № 12056/2017 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 21.06.2017 г. по гр. д. № 36646/2016 г. на Софийския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответника В. Й. В., че Д. В. Й. е собственик по силата на приращението върху следния недвижим имот: двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ 37 кв. м., състояща се от кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория етаж, с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], построена върху поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ *-* в кв.9 по плана на [населено място], вилна зона „И.”. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № *, т.*, н. д. № */11.05.2009 г. за собственост на недвижим имот придобит по давност, с който В. Й. В. е признат за собственик на процесната сграда.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от адв. М. Ц., като пълномощник на ответника В. Й. В.. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК.
В изложението са поставени следните въпроси: 1. възможно ли е когато собственикът на земята и сградата са едно и също лице, да се прехвърли отделно собствеността върху земята от тази върху сградата; не подлежи ли на тълкуване волята на страните, обективирана при сделката; 2. придобива ли купувачът на земята и правото на собственост върху намиращата се в него сграда, когато същата представлява самостоятелен обект и не е изрично изключена от предмета на сделката; 3. как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по давност. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и постановяването на въззивното решение в противоречие с тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 738/01.12.2005 г. по гр. д. № 352/2005 г. на ВКС, първо г. о. /по първия въпрос/, с решение № 331/27.04.2010 г. по гр. д. № 4043/2008 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г. на ВКС, първо г. о. /по втория въпрос/ и с тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, второ г. о. /по третия/.
Ответницата по касация Д. В. Й. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата е изложила твърдения, че притежава право на собственост по силата на приращението, в качеството си на собственик на поземления имот, в който е построена сградата. Като евентуално придобивно основание е въвела давностно владение, считано от 1996 г., когато е придобила правото на собственост върху имота. Ответникът в защитата си по същество е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като правото му на собственост е било удостоверено с констативен нотариален акт № */2009 г. При условията на евентуалност е посочил, че се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от родителите си.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */02.12.1996 г., Й. В. Н. и С. А. Н. са прехвърлили в полза на своята внучка Д. В. Й. правото на собственост върху следния недвижим имот, представляващ СИО: празно дворно място в [населено място], район „Б.“, вилна зона „И.“, съставляващо парцел *-* в кв.9 по плана на населеното място. Продавачите са си запазили пожизнено право на ползване върху имота.
Ответникът е единствен наследник по закон на Й. В. Н. и С. А. Н., починали съответно през месец декември 2009 г. и през 2006 г.
По делото е установено от представените писмени доказателства /разрешение за строеж № 24 от 22.02.1991 г., издадено в полза на Й. Н. за „надстройка на вилна сграда“, протокол № 26/17.04.1991 г. за определяне на строителна линия и ниво и акт за узаконяване от 22.02.1991 г. на едноетажна вилна сграда/, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба процесната вилна сграда е била построена в груб строеж. Това обстоятелство е отделено и като безспорно в първоинстанционното производство. Представен е и писмен договор от 18.05.1988 г., сключен между Й. Н. и В. В. за отстъпване право на строеж върху процесния имот за изграждане на вилна сграда, който не е в изискуемата се нотариална форма и за който въз основа на графическа експертиза е установено, че подписът за Й. Н. не е положен от посоченото лице.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на ангажираните от касатора свидетели /Р. и Л. В. и П./ се установява, че той е посещавал имота до 2011 г., когато е бил изгонен от дъщеря си.
В обжалваното въззивно решение е прието, че установителният иск за собственост е основателен на заявеното главно основание – придобиване по приращение съгласно чл.92 ЗС. При определяне предмета на сделката, сключена с нотариален акт № 145/1996 г., е извършено тълкуване на волята на страните и е направено заключение, че е било прехвърлено правото на собственост и върху процесната сграда, която е била изградена към момента на сключването му. В акта не е изрично посочено, че сградата не е предмет на разпореждане. Запазването на собствеността в полза на продавачите върху нея не е изрично уговорено в него. При лежаща върху него доказателствена тежест, касаторът не е установил въведеното придобивно основание – давност. Не е доказано осъществяването на несъмнителна и явна фактическа власт, с намерение за своене, което да е демонстрирано пред ищцата.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, свързани с приложението на чл.92 ЗС, които обобщени се свеждат до прехвърляне на правото на собственост върху сграда /самостоятелен обект на право на собственост/, която не е била изключена изрично от продажбата.
В решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобренията/, които се намират в дворното място, то купувачът придобива всичко, което се намира в него /сградата, насажденията и други/. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от дворното място, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се счита оборена презумпцията на чл.92 ЗС. Във всички случаи обаче действителната воля на страните трябва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. В решение № 183/18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ВКС, второ г. о., също се сочи, че съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т. е. ако постройките изрично не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено.
Изложените съображения и направения в обжалваното въззивно решение извод съответстват изцяло на практиката на ВКС, касаеща извършени чрез договор разпореждания с право на собственост върху недвижим имот /цитираните по-горе съдебни актове, на които се е позовал и въззивният съд, както и решение № 96/01.07.2015 г. по гр. д. №1116/2015 г. на второ г. о./.
Не е налице противоречие с ТР № 5/18.05.2017 г., постановено по т. д. №5/2015 г. на ОСГК на ВКС, в поддържания от касатора смисъл. В това тълкувателно решение е преценена приложимостта на принципа на приращението /чл.92 ЗС/ само в хипотеза на придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание извършена от съдебен изпълнител публична продан, като в мотивите изрично е посочено като изходна позиция на даденото тълкуване, че публичната продан е самостоятелен придобивен способ по смисъла на чл.77 ЗС, едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача при определена цена, представлява деривативен придобивен способ, но за разлика от гражданскоправните сделки при него няма договаряне между страните /извършва се независимо от волята на длъжника-собственик/. Именно така проведеното разграничение на публичната продан от гражданскоправните сделки, в основата на които е договарянето на сключилите ги лица и изразената от тях воля, е обоснован крайния извод, че правилото на чл.92 ЗС е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не е била предмет на публичната продан. Прието е, че купувачът на публичната продан придобива всички права, които е имал длъжника върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот. Приложението на установеното в чл.92 ЗС правило следователно е изключено изрично в това тълкувателно решение само по отношение на публичната продан, като приложимостта му по отношение на гражданскоправните сделки е потвърдено.
От обстоятелствата по делото и при тълкуване действителната воля на страните не е установено нито изрично, нито по подразбиране процесната сграда да е била изключена от предмета на разпореждане, нито това може да се приеме с оглед цената, която е уговорена.
Цитираните решения № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г. на първо г. о. и № 331/27.04.2010 г. по гр. д. № 4043/2008 г. на трето г. о., в които е разгледана принципната възможност за съществуването на разделна собственост и способите за нейното възникване, не разкрива противоречие с даденото по-горе разрешение. Представеното решение № 738/01.12.2005 г. по гр. д. № 352/2005 г. на първо г. о. не е постановено в производство по чл.290 ГПК.
Третият въпрос е обусловен от твърдението за неправилно разпределение на доказателствената тежест при положение, че касаторът се легитимира с констативен нотариален акт. Тежестта на доказване при оспорване на признато с констативен нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост на същото право. В мотивите на тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на удостовереното съответно придобивно основание, каквато именно е и настоящата хипотеза /ищцата се легитимира с нотариален акт за сделка/.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация не е представила доказателства за действително направени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3094 от 25.04.2019 г., постановено по въззивно гр. д. № 12056/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: