9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София, 25.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2234 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. П. синдик на „С. 999”ЕООД/н/ срещу Решение № 208 от 24.06.2019г. по в.т.д.№ 206/2019г. на АС Пловдив, с което е отменено решението по т.д.№ 828/2015г. на ОС Пловдив, 13 търговски състав за уважаване на исковете по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ и чл.649,ал.2 ТЗ във вр. чл.108 ЗС. Постановено е отхвърлянето на предявения от синдика на „С. 999”ЕООД/н/ против „С. 999”ЕООД/н/ и „Ню Бранд Комерс”ООД/н/ иск за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. 999”ЕООД/н/ извършената от това дружество непарична вноска в капитала на „Ню Бранд Комерс”ООД, вписана в ТР на 19.04.2013г. с предмет конкретно посочени и индивидуализирани осем недвижими имота. Разгледан е и отхвърлен евентуалният иск по чл.647, ал.1,т.6. Отхвърлен е и искът на синдика срещу „Ню Бранд”ООД/н/ по чл.108 ЗС във вр. с чл.649,ал.2 ТЗ по отношение на конкретно посочени седем недвижими имота, предмет на апортната сделка.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на решението по подробно изложени съображения и искане за отмяната му и уважаване на исковете.
От насрещната страна „Ню Бранд Комерс”ООД/н/ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:
1/Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпрос, за който не е сезиран с въззивната жалба и който не е спорен между страните. Сочи се противоречие на произнасянето на въззивната инстанция с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решението по т.д.№ 57/2018г. на І т.о. на ВКС.
Поставянето на въпроса е аргументирано със становището, че въззивната инстанция приела, че не е установена стойността на полученото /дяловете от капитала на ответното дружество/, което не само не е било наведено като довод във въззивната жалба, но и не е било спорно в рамките на процеса, тъй като с отговора на исковата молба ответното дружество чрез синдика си е завило, че номинала на двете престации представлява стойността на даденото и полученото по смисъла на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ. Според касатора спорен е бил въпросът за стойността на даденото, за което са приети няколко експертни заключения. Твърди се, че въз основа на произнасянето си по този ненаведен довод и по обстоятелство, което не е спорно между страните, въззивният съд отхвърлил иска.
2/Следва ли да се приеме за недоказано твърдение в исковата молба и въз основа на това да се отхвърли искът, ако допуснатото доказателствено средство не е събрано поради непредставяне от ответника на доказателства, за които е бил задължение с определение на съда. Касаторът се позовава на противоречие с решението по гр.д.№ 999/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Касаторът поставя въпроса във връзка с изложеното от апелативния съд съображение за неоснователност на иска – отсъствие на заключение относно стойността на получените дялове от капитала. Поддържа, че освен че това обстоятелство не е било спорно, предвид изявлението на ответника в отговора на исковата молба, въззивната инстанция не съобразила, че ответникът е бил задължен да представи счетоводна документация, въз основа на която да се определи реалната стойност на дяловете чрез прилагане на метода „чиста стойност на активите”. При неизпълнение на това задължение от ответника въззивната инстанция следвало да съобрази разпоредбата на чл.161 ГПК.
3/В кой момент е налице свързаност по смисъла на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ във вр. с пар.1,ал.1,т.5 ДР на ТЗ – към момента на приемане на съдружника или към момента на вписване на това обстоятелство в ТР. Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 349/2008г. на ІІ т.о. на ВКС.
Поддържа се, че по тези въпроси са налице „съответно” и предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК като аргументи за „съответното” им наличие не са изложени.
Касаторът иска допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност. Аргументира, че извършвайки посочените нарушения на чл.269 и чл.161 ГПК въззивният съд нарушил основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство – правото на защита на ищеца и задължението на съда да предостави търсената съдебна защита и да съдейства за установяване на обективната истина по делото. Касаторът счита, че произнасяйки се по ненаведен довод и преценявайки, че следва да се определи стойността на полученото, съдът е бил задължен да назначи експертиза „и не да решава делото без нея, при положение, че такъв въпрос е поставен в първоинстанционното производство”. Посочва, че обстоятелството, че такава експертиза не е поискана с отговора на въззивната жалба е ирелевантно, защото – логично отговора е в рамките на изложените в жалбата доводи и няма как да се направи доказателствено искане, без във въззивната жалба да има довод относно стойността на полученото; защото съдът е следвало служебно да назначи такава експертиза. Като основание за очевидна неправилност се посочва и, че е „налице явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика – в мотивите на обжалвания акт е посочен липсващ във въззивната жалба довод, че сравняването на двете стойности на непаричната вноска, определени в производството по чл.72,ал.2 ТЗ и в настоящия процес е необосновано, но в решаващите мотиви даже не се произнася по този ненаведен довод, а приема, че не е установена стойността на полученото /дяловете от капитала на ответното дружество/”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба синдикът на „С. 999”ЕООД/н/ е посочил, че на 19.04.2013г. в ТР е вписано увеличение на капитала на „Ню Бранд Комерс”ООД /също в несъстоятелност/ като „С. 999”ЕООД/н/ е придобил дял от капитала с номинална стойност 1 295 000лв. чрез апортна вноска на подробно индивидуализирани недвижими имоти; Дадената от вещите лица по реда на чл.72,ал.2 ТЗ оценка на апортираните имоти е била 1 295 000лв., което съответства на номиналната стойност на придобития дял от капитала. Твърдението е: – че тази оценка е значително по-ниска от пазарната стойност на оценяваните имоти; – че към датата на апорта, към датата на извършването на оценката и към датата на вземане на решението за увеличение на капитала му, „Ню Бранд Комерс” е било неплатежоспособно, т.е. реалната стойност на придобития дял от капитала е по-малка от номиналната такава. Посочено е, че на самостоятелно основание, сделката е между свързани лица – „С. 999” ЕООД е съдружник в „Ню Бранд Комерс”ООД и безспорно уврежда кредиторите на първото дружество. Искът по чл.646,ал.1,т.6 е предявен като евентуален спрямо иска по чл.646,ал.1,т.3 ТЗ. Предявен е обективно съединен с главния и с евентуалния иск, иск по чл.108 ЗС. В хода на производството ищецът е поддържал, че към момента на вписване на апорта в ТР, „Ню Бранд Комерс”ООД е неплатежоспособно – определената с решението 19.11.2013г. по т.д./н/ № 101/2013г. на ОС Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността е 12.03.2013г., което неминуемо се отразява на реалната пазарна стойност на дружествените дялове, правейки ги непродаваеми. По отношение на евентуалния иск е поддържано, че към момента на вписване на апортната сделка /19.04.2013г./ за вътрешните отношения между съдружниците, „С. 999” е съдружник, предвид релевираните в исковата молба факти, че решението за приемане на „С. 999” като съдружник е взето от едноличния собственик на капитала на „Ню Бранд Комерс” на 26.03.2013г.; решението за увеличение на капитала на „Ню Бранд Комерс” чрез непарична вноска е взето от едноличния собственик на капитала на 04.04.2013г.; на 04.04.2013г. е прието и решението за приемане на дружествения договор.
Становището на „Ню Бранд Комерс” в отговора на исковата молба и в хода на производството е, че срещу предоставянето на недвижими имоти като апортна вноска в капитала на „Ню Бранд Комерс”, „С. 999” е получило дялове от търговското дружество, чиято стойност съответства като номинал на предоставения чрез апорта дял от капитала.
Първоинстанционният съд е уважил главния иск и обективно съединения иск по чл.108 ЗС.
Във въззивната жалба „Ню Бранд Комерс” наред с другите доводи за неправилност на решението е поддържал, че към датата на апорта, размерът на номинала на придобитите от „С.” дялове е бил съизмерен на направената от него вноска в капитала и е оспорвал извода, че е налице значителна несъразмерност на престациите, позовавайки се на един от вариантите на приетите по делото заключения, че пазарната стойност на имотите към датата на апорта е 1 646 200 лв. като се изключат направените в имотите подобрения, които ответникът е поддържал, че са извършени в по-късен период.
Въззивната инсанция по съображения, основани на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК е оставила без уважение доказателственото искане на въззивника /нова експертиза със задача каква е била пазарната стойност на всеки от процесните имоти при отчитане на учредена тежест-договорна ипотека; относно средната пазарна стойност на имотите, съпоставяйки дадената от вещите лица по реда на чл.72,ал.2 ТЗ оценка/, на чието допускане се е противопоставил синдикът на „С. 999”ЕООД/н/ в подадения отговор. Последният не е съдържал доказателствени искания.
Въззивната инстанция е констатирала, че искът е предявен в двугодишния срок по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ. Обосновала е, че внасянето на особен актив като непарична вноска в капитала на дружество срещу предоставянето на дялове/акции от капитала, респ. неговото увеличение по определение е двустранна възмездна сделка, с която се прехвърля право на собственост върху предмета на вноска от вносителя в полза на дружеството, срещу което той придобива издадени от дружеството дялове/акции от капитала, чиято чиста справедлива стойност трябва да е съразмерна на стойността на вноска; налице е замяна на оценяеми активи и тъй като винаги е възможно оценката им да е невярна, хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ поначало е приложима.
Съставът на апелативния съд е констатирал, че за да уважи главния иск, окръжният съд е сравнил по размер стойността на оценката на непаричната вноска, дадена в производството по чл.72,ал.2 ТЗ /1 295 200 лв. без ДДС/ с размера на стойността на същата непарична вноска, дадена в първоначалното заключение на вещото лице арх.С. Ж. – 2 397 000лв., но с включен ДДС. Въззивната инстанция е приела, че извършеното от окръжния съд аритметично сравняване между оценката -стойността на непаричната вноска на „С. 999“, дадена в производството по чл.72,ал.2 ТЗ и оценката – стойността на същата непарична вноска дадена в първоинстанционното производство, е неправилно. Аргументирала е, че в хипотезата и по смисъла на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ сравняването на стойността на непаричната вноска по оценката, дадена в производството по чл.72,ал.2 ТЗ като „получено“, с оценката на същата непарична вноска към същия момент, дадена в производството по чл.647 ТЗ като „дадено“ е нелогично и правно неиздържано. Обосновала е, че срещу апорта „С. 999“ е придобил общо 129 502 дружествени дяла от капитала на „Ню Бранд Комерс“, но оценка на справедливата пазарна стойност на тези дялове, т.е. оценка на „полученото от „С. 999“ по делото не е извършена. Подробно е анализирала приетите по делото експертизи и е установила, че въпреки допусната по искане на ищеца задача /формулирана с исковата молба: „пазарната стойност на апортираните имоти и на придобития от вносителя дял от капитала с номинална стойност към датата на апорта 1 295 000лв.; повторно поискана и отново допусната в съдебно заседание с предмет „пазарната и балансовата стойност на придобития дружествен дял по метода на чистата стойност на активите“/, вещите лица не са работили по въпроса и не са дали оценка на активите и пасивите на търговското предприятие на „Ню Бранд Комерс“ООД към датата на апорта. От това съставът на апелативния съд е извел, че по делото отсъства адекватна оценка на получената от вносителя „насрещна престация“ – оценка към същия момент на чистата стойност на дела на „С. 999“ от капитала на „Ню Бранд Комерс“, придобит срещу имотите, предмет на непаричната вноска. Прието е, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи не само справедливата пазарна стойност на „даденото“, но и справедливата пазарна стойност на“ полученото“ на същата дата от същото дружество. Акцентирано е, че във въззивното производство ищецът не е правил искания за събиране на доказателства, и че установяването на фактите в хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ не е свързано със служебното прилагане на императивна материалноправна норма, нито в настоящия процес съдът следи служебно за интереса на някоя от страните. Изложени са категорични съображения, че евентуалното служебно назначаване от въззивния съд на оценителска експертиза за изясняване на посочените релевантни за спора въпроси би било недопустимо предвид указанията в т.3 и т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013г.
При становище, че предявеният главен иск е недоказан и подлежи на отхвърляне, е разгледан евентуалният иск с правно основание чл.647,ал.1,т.6 във вр. с пар.1,ал.1,т.4, респ.т.5 ДР на ТЗ. Счетено е, че и той е неоснователен по съображения, че хипотезата на пар.1,ал.1,т.4 ДР на ТЗ предпоставя длъжникът „С. 999“ и договарящото дружество „Ню Бранд Комерс“ да са съдружници, което означава по време на сделката едновременно да са притежавали дялове от капитала на трето дружество – чл.113 във вр. с чл.117,ал.1 ТЗ. Мотивирано е, че съдружник на „С. 999“ в „Ню Бранд Комерс“ – дружеството, което приема непаричната вноска, е не последното дружеството, а физическото лице – бившия едноличен собственик на капитала на „Ню Бранд Комерс“ЕООД Т. С.. Обсъдено е, че искът е неоснователен и в хипотезата на пар.1,ал.1,т.5 на ДР на ТЗ, тъй като вносителят и приемащата вноската страна стават свързани лица вследствие на вписването в ТР на увеличението на капитала със стойността на непаричната вноска и до този момент насрещни волеизявления на „свързани лица“ няма.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първият въпрос /следва ли въззивният съд да се произнесе по въпрос, за който не е сезиран с въззивната жалба и който не е спорен между страните/ е некоректно поставен, не съответства на данните по делото и на констатациите на въззивната инстанция. От една страна въззивникът е въвел като спорен пред апелативния съд въпросът за съизмеримостта на насрещните престации, оспорвал е изводите на окръжния съд, че е налице значителна несъразмерност като се е позовавал на конкретен вариант на експертно заключение, съгласно което стойността на имотите към датата на апорта е 1 646 200лв. Поради това с произнасянето по този въпрос въззивната инстанция е била сезирана. От друга страна ищецът е въвел в предмета на спора твърдението си, което е било спорно: че към датата на апорта, към датата на извършването на оценката и към датата на вземане на решението за увеличение на капитала му, „Ню Бранд Комерс” е било неплатежоспособно, т.е. реалната стойност на придобития дял от капитала е по-малка от номиналната такава. Именно поради отсъствие на събрани доказателства за реалната, действителна стойност на придобитите срещу апортираното имущество дружествени дялове от капитала, въззивната инстанция е счела иска за недоказан.
Поради изложеното, този въпрос е хипотетичен, а не обуславящ, не съдържа съществена предпоставка на общото основание за допускане на касационния контрол, съобразно критериите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При формулирането му касаторът не държи сметка за решаващите изводи на апелативния съд, че когато предмет на иска по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е апортна сделка, съпоставката за еквивалентност на престациите може да се осъществи само въз основа на установените по делото стойност на даденото със стойността на получената насрещна престация – с реалната, пазарна, действителна стойност на придобитите дружествени дялове/акции, и че доказателства за справедливата пазарна стойност на “полученото“ по делото няма. Касаторът игнорира становището на въззивния състав, че релевантна е както стойността на даденото, така и на получената насрещна престация и при отсъствие на данни за стойността на последната, съпоставка за еквивалентност не би могла да бъде направена.
Вторият въпрос също не съответства на данните по делото -допуснатото доказателствено средство в случая не е събрано не поради „непредставяне от ответника на доказателства“, каквото условие е зададено във въпроса, а поради пропуск на първоинстанционния съд и на ищеца, които не са констатирали, че възложена от синдика задача към експертизата /пазарната стойност на апортираните имоти и на придобития от вносителя дял от капитала с номинална стойност към датата на апорта 1 295 000лв; пазарната и балансовата стойност на придобития дружествен дял по метода на чистата стойност на активите“/, не е изпълнена и дори не е отразена в приетите заключения като поставена. Следователно и вторият въпрос е предпоставен от заложена в него теза на касатора, която не кореспондира на материалите по делото. Поради отсъствието на характеристиката да е обуславящ, той не изпълва фактическия състав на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол.
Поради необосноваване на общата предпоставка по тези въпроси, безпредметно е обсъждането на допълнителното основание, на което касаторът се позовава.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия въпрос. Независимо от допусната неточност в мотивите, че вносителят и приемащата вноската страна стават свързани лица вследствие на вписването в ТР на увеличението на капитала със стойността на непаричната вноска, в конкретния случай на една и съща дата – 04.04.2013г. е взето решението за увеличение на капитала на „Ню Бранд Комерс“ и решението на Общото събрание за приемане на дружествения договор на дружеството с ограничена отговорност. От този момент /съгласно цитираното от касатора решение по т.д.№ 349/2008г. на 2 т.о. на ВКС/ във вътрешните отношения между съдружниците взетото от общото събрание решение за промяна в капитала и персоналния състав има действие, а съгласно чл.73,ал.1 ТЗ, вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. Следователно, визираната от касатора „свързаност” настъпва с решението на ОСС за промяна в персоналния състав и приемането на дружествения договор, а процесния апорт като вноска на право, за учредяването на което се изисква нотариална форма, е извършено също с дружествения договор.
Поставените в изложението въпроси не отговорят на критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия, включен в предмета на спора и обусловил изхода му правен въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, от несъгласието му с изводите на въззивната инстанция.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по въведеното твърдение за очевидна неправилност. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Няма как да е налице очевидна неправилност, след като в случая преценката за наличието на такъв порок предпоставя анализ и съпоставяне на тезите на страните, преглед и оценка на материалите по делото. Касаторът излага тъждествени аргументи за заявените касационни основания и за сочената очевидна неправилност. Не съответства на дадения отговор в т.1 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС тезата на касатора, че въззивната инстанция „не само е имала право, но и задължение” да назначи експертиза. Безспорно е, че оплакване за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, в резултат на които делото е останало непопълнено с доказателствен материал във въззивното производство не е въведено. Безспорно е, че искане от ищеца за изпълнение на задачата от експертиза, която да бъде изслушана пред въззивната инстанция не е било направено. Пропускът на първоинстанционния съд да събере поискано от ищеца-въззиваем доказателство, без въззивната инстанция да е била сезирана за това допуснато процесуално нарушение /например под формата на искане от въззиваемия за събирането му/, е служебно неотстраним, предвид правомощията на въззивната инстанция за допускане и събиране на нови доказателства в производството пред нея. Остраним пред касационната инстанция /при наведен довод от касатора/ би бил отказът на въззивния съд да събере своевременно поискано, допуснато и несъбрано от първата инстанция доказателство, което е релевантно за спора, каквато хипотеза в случая не е налице.
Отговорът по чл.287 ГПК, депозиран от синдика на „Ню Бранд Комерс”ООД /н/ не съдържа искане за присъждане на разноски за производството.
Касаторът „С. 999” ЕООД/н/ следва да заплати държавна такса за първата фаза на касационното производство, която не е внесена предварително.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 208 от 24.06.2019г. по в.т.д.№ 206/2019г на Апелативен съд Пловдив.
Осъжда „С. 999” ЕООД/н/ да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 30 лв. държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: