О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр. София, 25.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4303 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 11911 от 26.07.2016 г., подадена от Н. Н. В. чрез адвокат Н. Т. от АК – Шумен, против въззивно решение № І-73 от 12.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 958/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касация „Ф. ф. с. л.” (V. F. S. /UK/ L.) със седалище и адрес на управление B. G. Y. D., M. K. B. MK 14 51 R – Великобритания, представляван от адвокат М. С. от САК, е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразява срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендира заплащането на разноски за защитата му пред ВКС.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 85 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 605/2013 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отхвърлен предявения от Н. Н. В. срещу „Фолксваген файненшъл сървисиз лимитид” иск за установяване по отношение на дружеството, че ищецът Н. В. е собственик на лек автомобил марка A. Q7, с ДК [рег.номер на МПС] при релевирани две придобивни основания – договор за покупко-продажба от 15.10.2012 г. и упражнявано давностно владение, както и по предявения от „Фолксваген файненшъл сървисиз лимитид” срещу Н. Н. В. насрещен установителен иск за собственост е прието за установено, че „Фолксваген файненшъл сървисиз лимитид” е собственик на процесния автомобил.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че районния съд е бил валидно сезиран както с първоначалните претенции на Н. Н. В., така и с насрещния установителен иск за собственост, който е предявен в срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече след връчване на препис от поправената по реда на чл. 129 ГПК искова молба. Зачел е легитимиращия ефект на представените от чуждестранното дружество доказателства относно придобиването на собствеността върху автомобила през 2009 г., с оглед което е формирал извод, че договорът за покупко-продажба от 15.10.2012 г. (като сключен с продавач, който не е собственик) не е произвел вещно-правен транслативен ефект в полза на Н. Н. В.. По заявеното евентуално придобивно основание по чл. 80, ал. 1 ЗС е прието, че давностно владение е упражнявано в периода от м.декември 2009 г. до 04.05.2013 г., когато вещта доброволно е предадена от ищеца на граничните власти. В този период не е изтекъл установения от закона 5-годишен давностен срок. Въззивният съд не е споделил тезата на настоящия касатор, че предаването на автомобила на ГКПП – Кулата не прекъсва давността, която е продължила да тече в негова полза, тъй като собственикът (ответното дружество) е бездействал и е предявил (насрещния) иск за собственост чак на 10.09.2015 г. В тази връзка окръжният съд се е мотивирал, че през целия период от време автомобилът е бил обявен за издирване като откраднат. Обявяването за такъв и молбата за предприемане на съответни полицейски действия е отправена към държавни органи. В момента на отнемането на владението върху автомобила от ищеца поради обявяването му за издирване, последният е узнал за съществуващия спор за собственост върху него и не би могъл да обоснове намерението за владение на вещта като своя, още повече, че е било отказано връщането на автомобила на последния му владелец –ищеца. Затова е правилно да се приеме, че след отнемането на автомобила от последния му владелец не може да тече давност за придобиването му, поради което и той не е успял да го придобие на това основание.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите :
(1) В хипотеза на отстраняване на нередовност на исковата молба чрез допълването й с твърдения за извънсъдебно оспорване на правото на собственост на ищеца при установителен иск за собственост – какви са правните последици по отношение на неупражнени в срок от ответника права по чл. 131 ГПК (отговор на ИМ), чл. 211 ГПК (насрещен иск), чл. 143, ал. 3 ГПК (искания, възражения и становище в първото о.с.з) ? Ако ответникът е могъл, но не е упражнил правата си по чл. 131 ГПК (отговор на ИМ), чл. 211 ГПК (насрещен иск), чл. 143, ал. 3 ГПК (искания, възражения и становище в първото о.с.з) в хипотезата на нередовна ИМ, следва ли да му се дава НОВ срок за упражняване на същите права, след отстраняване на нередовността на исковата молба ? с довод, че по въпроса липсва задължителна практика, евентуално – че е налице противоречие с Р № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и с Р № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 822/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. ;
(2) Следва ли съдът да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания, възражения и доводи, да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, както и да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, вкл. и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд ? с довод, че е налице противоречие с Р № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Р № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о. , Р № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. ;
(3) Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ? с довод, че по въпроса липсва задължителна практика ;
(4) Какви са правните последици на писменото твърдение на ответника, че е унищожил оригиналите на оспорените документи, вкл. освобождава ли го това от последиците на чл. 183, изр. 2 ГПК и чл. 193 вр.чл.194 ГПК ? с довод, че по въпроса липсва задължителна практика ;
(5) Какви са последиците от непредставянето на оригинал на документ при изрично искане от другата страна за представянето му ? с довод, че е налице противоречие с Р № 133 от 05.11.2010 г. по т.д.№ 73/2010 г. на ВКС, І т.о., Р № 260 от 14.07.2010 г. по гр.д.№ 91/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 231 от 08.08.2012 г. по т.д.№ 325/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. ;
(6) Какви последици върху доказателствената тежест имат 1) оспорването на датата на представен от другата страна документ за собственост и 2) оспорване на правото на собственост на праводателя на ответника ?” с довод, че по въпроса липсва задължителна практика ;
(7) Как следва да се разпредели доказателствената тежест при предявени едновременно и от ищеца, и от ответника (насрещен) положителни установителни искове за собственост, ако ищецът твърди, че праводателя на ответника не е бил собственик на вещта (на всички основания), а ответника твърди, че праводателя на ищеца не е станал собственик само поради това, че ответника не му я е продавал ? с довод, че по въпроса липсва задължителна практика.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по първия от така поставените въпроси, тъй като същият има своето разрешение в задължителната практика, с което въззивното решение е съобразено. С Р № 305 от 02.12.2013 г. по гр.д.№ 1449/2012 г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на въпроса следва ли след уточняване на исковата молба от ищеца в изпълнение указания на съда, на ответника да бъде предоставена повторна възможност за отговор по чл. 131 ГПК. Прието е, че съгласно чл. 129, ал.1 ГПК съдът извършва проверка за редовност на исковата молба незабавно след постъпването й, а съгласно чл. 131, ал.1 ГПК, след констатация за редовност на исковата молба, съдът изпраща препис от молбата на ответника с указания за отговор в едномесечен срок. Съдът може да констатира нередовност на исковата молба и в по-късен момент в хода на производството по делото, при което оставя исковата молба без движение с указание за отстраняване на нередовностите (чл. 129, ал. 4 ГПК). В този случай нов срок за отговор се предоставя на ответника в зависимост от вида на констатирания порок на исковата молба. Когато исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 1, т.2, т. 6 и чл. 128 ГПК, след изправянето на недостатъка, съдът не определя на ответника нов срок за отговор, тъй като допуснатите нередовности нямат отношение към защитата на ответника по съществото на иска. Нов срок за отговор съдът определя само в случаите, когато нередовността е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, а становището, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и направените във връзка с първоначално заявените с исковата молба обстоятелства. В настоящия случай исковата молба е била нередовна, като в същата не са били заявени конкретни твърдения както относно обстоятелствата, при които ищецът поддържа, че е придобил автомобила, така и относно противопоставените му права, легитимиращи интереса от предявяването на установителния иск за собственост. Уточнения в тази насока са направени едва с молбата от 09.02.2015 г. (л. 113 от делото на РС), препис от която е връчен на ответника на 10.08.2015 г., поради което изводът, че разглеждането на депозираната на 10.09.2015 г. насрещна искова молба е процесуално допустимо е формиран в съответствие с чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК и цитираното Р № 305 от 02.12.2013 г. по гр.д.№ 1449/2012 г. на ВКС, ІV г.о., както и при отсъствие на противоречие с Р № 153 от 12.07.2013 г. по гр.д.№ 1317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и с Р № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 822/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. По тази причина не е налице основанието за допускане на обжалването нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите с №№ 2, 4, 5, 6 и 7, тъй като същите обобщават оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, които подлежат на обсъждане в случай на допускане на обжалването и следва да получат своя отговор с акта по съществото на спора, а не във фазата по селектиране на жалбите.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпрос № 3 (Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?) в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора, като по този правен проблем не се констатира наличието на задължителна практика, поради което произнасянето на ВКС е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 200 лева.
Касационната инстанция констатира, че районният съд е пропуснал да събере дължимата държавна такса за разглеждането на насрещната искова молба. Ето защо и при условията на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, насрещната искова молба следва да бъде оставена без движение с указания до „Фолксваген файненшъл сървисиз лимитид” в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лева. В противен случай първоинстанционното и въззивното решения ще бъдат обезсилени в частите, с които е уважен насрещния иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-73 от 12.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 958/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Н. Н. В., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Т. от АК – Шумен, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 (двеста) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, касационното производство ще бъде прекратено.
На ответника по касация „Ф. ф. с. л.” (V. F. S. /UK/ L.), чрез процесуалния му представител адвокат М. С. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждането на насрещната искова молба в размер на 400 (четиристотин) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника по касация, че при неизпълнение на задължението за внасяне на посочената държавна такса първоинстанционното и въззивното решения ще бъдат обезсилени в частите, с които е уважен насрещния иск и производството по този иск ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: